До последно не исках да вярвам, че БСП губи парламентарните избори!
До последно не исках да се оказвам прав в своята диагноза!
До последно се надявах да се случи някакво чудо, левицата да е запазила някакъв коз, който да хвърли на масата в последния момент и да обере цялата печалба!
После се укорих, че съм наивник.
Още от първите дни на Корнелия Нинова като лидер, а след това и в урагана на еуфорията след избирането на Румен Радев, знаех, че БСП ще стигне до момента на изтрезняването. Нинова като лидер имаше ефекта на три бързи и луксозни коктейла, които човек удря в лъскав бар, опиянен от светлините и красивите сервитьорки, но на другия ден махмурлукът идва като божие наказание.
След 26 март БСП започна да изпитва първите признаци на махмурлука!
Гадно е, наясно съм. Аз го очаквах и все пак ми е тъпо.
Заради това смятам отново откровено да си кажа мнението. Да бъда нещо като необходимото хапче срещу главоболието.
Но преди това искам да предупредя за нещо. Алкохолизмът се появява там, където един човек решава да бори главоболието с още алкохол. Да му удариш сутрин три бири, за да се избавиш от кофти-усещането.
Опасявам се, че голяма част от бодряшките призиви ми звучат точно така.
Това било загуба, ама не било точно загуба.
БСП останала на второ място, ама била победител.
Точно така пияницата сутрин се убеждава да не спира да пие. Само една чашка. Най-много две. Три, но по изключение. Четири, за да може да е четно число. И така нататък.
Да, БСП наистина удвои своя резултат и партията днес ще има 80 депутати вместо досегашните 38.
Да, БСП наистина не е взимала такива гласове от изборите през 2009 година. Въпреки че, ако трябваше да бъде наистина честна, Нинова щеше да посочи факта, че през 2013 година левицата печели почти идентичен резултат — 942 541 през 2013 срещу 955 490 през 2017.
Да, БСП има с какво да се похвали на тези избори.
Но най-важното, победата, се изплъзна!
И причината за това съвсем не са някакви ситуационни тъпотии, както се опитват да твърдят втръсналите на всички политолози. Те обясняват загубата с напористото поведение на Нинова, с нейни измислени антиевропейски изблици, с някакви шегички на международния секретар на партията и много други глупости.
Причината никога не е била в тях!
Проблемът на БСП не е ситуационен, той се крие в нейната сърцевина! Но това могат да го усетят само истинските социалисти, а не телевизионните марионетки.
БСП самичка се вкара в капан от самозаблуди, патос и измами, което доведе до неизбежното корабокрушение!
Корнелия Нинова и нейните държачи на папки сами са виновни за сбърканото си усещане.
Те се самозатвориха в кула от розова медийна мъглица.
И стана най-баналното — тя и те (държачите на папки) сами повярваха на собствената си пропаганда!
Това е все едно цар Киро да се пристрасти към собственото си производство и да унищожи черния си дроб с три-четири тоста.
Изведнъж лицата на хората на Нинова се промениха.
Те повярваха, че са ангели на промяната.
Те повярваха, че са политически месии, които са хванали цаката на победата.
Те повярваха, че са символи на новия политически ред.
Те наистина си мислеха, че вече никой не може да им се опре.
Те определено се самовлюбиха в себе си дотолкова, че започнаха да се изживяват като законодатели на бъдещето.
А все пак говорим за Киро Добрев, егати!?
Говорим за Гергов!?
Говорим за цяла редичка от хора, които имат корени в тъмното минало, а пък се опитват да се правят на вестители на слънцето!?
Реформаторите и останалата дясна утайка се отнасят по абсолютно същия начин към реалността.
И хората ги пратиха в канализацията! Отново!
Дали БСП обаче ще се поучи от този урок!?
Това никой не го вярва.
Медийната мъглица продължава да се стеле като дим от марихуана и да изгражда образа на Корнелия Нинова като политическа нинджа, случайно улучила грешния вход на историята.
Уви, резултатът беше съвсем закономерен! Дори предвидим!
Аз лично се опитвах от една година насам да предупредя за този процес, да бия камбаната, да се опитвам с цената на скъсани нерви да поддържам вътрешнопартийната дискусия и да настоявам за отговори, но получих единствено злобно мълчание и гадни погледи.
А беше просто да се предвиди какво ще стане.
Просто центровете и епицентровете не успяха да надхитрят реалността!!!
Медийните свирки (да, знам какво ще кажат — аз съм един озлобен мърморко) не могат да заменят липсата на истинска политика!
БСП не създаде идейна програма, а някакъв микс от идеи, предназначени партията да се разчекне на всички страни!
Резултатът беше някакъв политически субект, който не беше достатъчно ляв, за да се хареса на левите. Не беше истински десен, че да възбуди старата градска рестутиция. Не беше и достатъчно лъскав, че да му се кефят грантаджиите, нито пък излъчваше достатъчно патриотична енергия, че да закачи вота на националистите.
БСП просто потъна в мъгла!
Остана без образ!
И в един момент от партията се излъчваше единствено и само призив за победа.
Но победа в името на какво!?
На това Корнелия Нинова да стъпи върху портрета на Бойко Борисов!?
Съжалявам, но не е достатъчно.
Конкретната битка може да е интересна, но много по-важно е в името на какво се води!?
А БСП така и не роди голяма идея!
Нещо вдъхновяващо!
Нещо, което да те грабне за сърцето!
Прочетете програмата отново. Там има интересни предложения. Но всички до едно можеха да бъдат и в документ на друга партия.
Програма без лице.
Програма като модно списание.
Програма като меню в ресторант, което не знае на кого иска да сервира — на експлоатирания пролетариат или на самодоволната буржоазия!?
Липсата на тази яснота си пролича още в първата реч на Корнелия Нинова като лидер. Пред Националния съвет тя тогава обяви, че приключва спора за лявата същност на БСП и обяви партията за автентична социалистическа партия.
Да, но една автентична социалистическа партия не се държи налудничаво и абсолютно безпринципно!?
А Нинова натика БСП точно в такъв модел на поведение!
Спомнете си — щяхме да правим голямо обединение с АБВ, а след това се отказахме от него!?
Щяхме да търсим за диалог Д21 на Дончева, а после я наритахме по медиите!?
Румен Радев щеше да е кандидат на партията, а после се оказа кандидат на инициативен комитет!?
БСП действаше като хиперактивно дете, което сутрин плаче, на обед се смее, а следобед се муси.
Много време си мислех, че това се дължи на импулсивния характер на лидерката, че това е част от нейния стил, но сега вече разбирам.
Това всъщност е симптом за пълната липса на категорични идеи!
Нинова е обсебена от идеята за победа и успех, но без да е наясно какво ще ги прави.
Това е амбиция в името на самата амбиция!
Его по-голямо от партията!
Нарцисизъм до дупка!
БСП никога досега не е имала такъв лидер.
Досегашните й председатели, всеки със своите грешки, разбира се, разглеждаха партията като колективен механизъм, като нещо екипно, което не може да бъде превръщано в индивидуално забавление.
Нинова е съвършено различна от тях. Тя има свръхамбиция, но никакви политически сетива!
Липсата на идеи я прави да изглежда в паника в мига, в който пред нея се яви ясно политическо предизвикателство!
Именно заради налудничавостта на това поведение въпросът за «голямата коалиция» не слезе от дневния ред на медиите.
Нормално е.
Журналистите ясно видяха, че Нинова е в състояние да защитава противоположни идеи в два различни дни.
Тя заради това вероятно бе амбицирана да победи Борисов!?
Той е нейно огледално копие.
Проблемът е, че Борисов ръководи сбирщина от кариеристи, а Нинова оглавява идейна общност!
Тази идейна общност май вече започва да прогледва, че нейната лидерка е просто една фасада. Защото покрай своите медийни истерии Нинова позволи туморът на бизнессоциализма да пусне разсейки в партията и нова вълна от алчни кариеристи да се намърда по апетитните места.
Тоест БСП обхвана анти-борисовския вот, но се провали в това да хване левите хора, да им даде автентична надежда за различна България.
С какво да ги привлече!?
Само за една година БСП се превърна в партия, която произвежда заклинания, но не и реални идеи.
Нинова май по някое време усети тази слабост и се опита да я преодолее като привлече популярни лица, които да бъдат фасада на идейната нищножност.
Този номер успя донякъде. Защото имената бяха мощни и популярни. Но дори и те не направиха кампания въз основа на програмата на партията, а въз основа на своите собствени виждания.
Защото БСП не успя да произведе вдъхновение, смисъл, надежда…
Мога да ви говоря до утре. Но това е основната причина лявата вълна пак да бъде отложена за неизвестното бъдеще!
Избирателите ни са такива.
Не прощават идейната безпринципност.
Отвращават се от хъс без покритие.
От патос без реална работа.
От телевизионни бомбардировки, зад които нищо не стои.
БСП сега прилича на кораб със скъсани платна и огромна дупка в палубата, който се самоуспокоява, че до пълното потъване има още 20 минути!
Тези избори трябва да са знак, че без промяна не може.
Капитанът няма представа накъде да води кораба, не е наясно как да разчита картите, нито как да спре теча!
Кога ли екипажът ще осъзнае това!?
Румен Петков (БСП)
Поглед.инфо