След февруарския държавен преврат в Киев през 2014 г. украинският режим се старае да сближи позициите си с Турция. Главната цел на Киев е «подкрепа» на антируския му курс.
Изборът на Турция като «съюзник» за съвместна борба с Русия по южните й граници, според киевските сценаристи, се базира на следните факти:
Първо, Турция е член на НАТО, на нейна територия е базата Инджирлик, която се използва от САЩ, следователно Вашингтон ще одобри антируското взаимодействие между Киев и Анкара.
Второ, чрез създаването на територията на Крим на нелегалната групировка на меджилис на кримско-татарския народ, Киев прави всичко възможно, за да развие каналите за финансиране на тази структура от Турция.
Парите официално са били предназначени за строителството на джамии, инфраструктура и т.н, но фактически попълват бюджета на меджлиса и най-вече джобовете на М. Джемилев.
Без съмнение ръководството на Украйна в продължение на много години е напълно запознато със случващото се, но съзнателно си затваря очите, надявайки се, че меджлисът и неговите екстремисти ще успеят да изплашат руското болшинство в Крим и да занижат обществено-политическата активност в полуострова.
Присъединяването на Крим към Русия принуди от полуострова да избягат няколко хиляди активисти от «Хизб-ут-Тахрир» и меджлиса, голяма част от които се настаниха в граничната с Крим Херсонска област.
Последвалите след бягството им събития показаха нагледно желанието на киевския режим да превърнат Херсонска област в концентрация на ислямистки радикали за организиране на провокации срещу руския Крим.
Американският сценарий за «управляемия хаос» превръща Херсонска област в ключова територия за организирането на антируска подривна дейност.
Киевският режим не се интересува от съдбата на хората, които живеят в Херсонска област. Нещо повече, от устата на украинските националисти непрестанно звучат твърденията, че сред херсонците има силни проруски настроения и вероятно ще се наложи започването там на още една «АТО».
Кризата в руско-турските отношения след сваления руски самолет в Сирия, възроди в обкръжението на Порошенко надежда и увереност, че Москва и Анкара вече никога няма да се върнат към тясно сътрудничество.
За маскировка на главната цел Киев говори за икономика, макар успехи в тази област така и да не са постигнати.
Нормализирането на руско-турските двустранни отношения през лятото на 2016 г. постави Порошенко в шах.
Той се опита поне на думи да получи подкрепа за своите антируски позиции от страна на турското ръководство. По време на телефонния си разговор през август миналата година Ердоган увери украинския президент в «непроменените позиции на Турция в подкрепа на териториалната цялост на Украйна и международно признатите граници».
Порошенко побърза да добави към думите на турския президент, че «Турция не признава окупацията на Крим и продължава всячески да подкрепя кримските татари».
Последвалите контакти между двете страни продължили под формата на телефонни разговори, бяха формални.
Дори личната среща по време на 71-та Генерална Асамблея на ООН беше …съвсем унизителна — Порошенко предложи на турския си колега да купи по-евтино, т.е. да приватизира остатъците от украинската промишленост.
Виждайки явната незаинтересованост на Турция за задълбочаване на контактите с Русия и хладната вежливост по отношение на Украйна, върхушката в Киев реши да приложи спрямо Турция шантаж и заплахи.
За целта бе използвана НПО «FETO», която организация, според турските власти, има съпричастност към опита за държавен преврат през 2016 г.
От началото на управлението на хунтата в Киев тя се отнася твърде търпимо към различни екстремистки ислямистки групировки, забранени в много страни от света. Освен гореспоменатите, в Украйна е особено активна и «FETO».
Организацията започва работата си през 90-те година след края на СССР. От 2001 г тя действа под прикритието на «Международна школа Меридиан», която има 2 сгради в Киев и една в Одеса. Всички услуги са платени и са на английски език.
Школата привлича деца на известни политици и обществени дейци, за да ги обучава.
Действащият в Киев от 2013 г. «Украинско-турски културен център»«Işık» е една от частите на FETO. Организацията е активна и в медиите, тя изразява мнението си по повод събитията в Турция и Украйна чрез новинарския портал Ukraynahaber.
След като турската новинарски агенция «Anadolu» започна да публикува статии, че FETO има филиали в Украйна, в някои СМИ в Украйна започнаха да публикуват материали, опровергаващи връзката на гореизброените ислямистки структури с FETO.
Официалната позиция на Турция по повод украинската следа FETO е достатъчно еднозначна. Според генералния консул на Турция в Одеса, У.Торгул, «В Турция всички училища, свързани с Гюлен, са закрити, настояваме Украйна също да закрие тези училища».
Заммистърът на образованието и науката в Украйна Р. Греба съобщи за Агенция Анадолу, че въпросите по отношение противодействието на тероризма не влиза в компетенцията на ведомството, по тези въпроси се занимавала само СБУ.
Същото СБУ е пряко подчинено на Порошенко, там не видяха доклада за дейността на FETO по отношение създаването на ядки под прикритие:
«Информацията, която посочва социално опасната дейност на територията на Украйна от представителите на тези организации, разпространяването от тях на материали с призиви за насилническа промяна или свалянето на конституционния ред, или за завземането на държавната власт в Украйна или в Турция, отсъстват понастоящем».
Така управляващият режим в Украйна фактически укрива на територията на страната турски антипрезидентски сили, съпричастни към опита за организиране на държавен преврат в Турция.
Това дава възможност на Порошенко да оказва натиск върху Ердоган с цел той да минимизира контактите с руската страна и активно да се присъедини към антируския курс на настоящия украински режим.
Марк Северин, специално за News Front