Отговорът на привидната „екзистенциална заплаха“ на Запада срещу «руската заплаха» беше изненадващо скромен.
Отговорът на привидната „екзистенциална заплаха“ на Запада срещу «руската заплаха» беше изненадващо скромен.Въпреки своите 480 000 войници, американската сухопътна армия, известна с удивителното си прахосничество (клозетни чинии за 640 долара, кафемашини за 7622 долара), разполага с ограничен боен потенциал.
Реймънд Одиерно, началник-щаб на сухопътните войски в периода 2011-2015 г., заяви, че тя би изпитала затруднения, ако трябва да разположи и да води битка за по-малко от месец с повече от една трета от хората си, макар да се предполага, че трябва да е готова за това.
Разтръбеният план за укрепване на източните отбранителни сили на НАТО се изрази в изпращането на батальон от 700 души в Полша и в Прибалтийските републики, уж заплашени от Москва. Военновъздушните подкрепления в Балтийско море също не бяха особено впечатляващи – малки контингенти от изтребители за ограничени периоди. Какво ли би станало, ако армията нямаше достатъчно пари…
Бюджетът само на сухопътната американска армия, около 150 милиарда долара, е над два пъти повече от това, което Русия посвещава на целите си въоръжени сили. Слабостите във военното планиране се обясняват преди всичко с приоритетите на Пентагона, който се занимава не толкова с истинските нужди на отбраната, колкото с вътрешни дърляния за поделяне на бюджета и с натиска на оръжейната промишленост, която си е поставила за цел да назначава пенсионирани генерали с четири звезди.
Изкуството да се разпалва страхът се е променило от Студената война насам.
Навремето данъкоплатците чувстваха, че получават нещо срещу парите си – деветстотин кораба, петнадесет хиляди самолета и всичко останало. „Войната срещу терора“ обаче струва на САЩ по-скъпо от всеки друг конфликт, в който са участвали (с изключение на Втората световна война), но никога не са имали толкова разходи, въпреки че в разгара на войната в Ирак мобилизираха едва една пета от изпратените във Виетнам войски, а военновъздушните операции бяха осем пъти по-малобройни. Оръжията струват все по-скъпо, а се произвеждат във все по-ограничено количество.
Тази промяна може да изглежда успокоителна, но изкуствената инфлация на заплахата продължава да захранва машината и катастрофата винаги е възможна.
Сред корабите, изпратени от НАТО в Балтийско или Черно море по време на украинския конфликт, е например един крайцер от типа „Aegis“. Ракетите, които той транспортира, са предназначени за противовъздушна отбрана, но ракетните установки биха могли да послужат и за конвенционални или крилати ядрени ракети и наблюдателите не са в състояние да видят разликата.
„Тези крайцери биха могли да изстрелят ракети „Томахоук“, способни да достигнат Москва, обяснява Брус Блеър. Само с няколко от тях може да се осъществи тежка атака над руската система за командване и контрол.“
Това обяснява защо руски самолети прелетяха над американския боен кораб „Доналд Кук“ на височина от около тридесет метра през април 2016 г. и създадоха напрежение между Вашингтон и Москва.
„В момента,продължава Блеър, руснаците подготвят подводници, които могат да неутрализират тези кораби. А пък американците мобилизират ескадрон от самолети P-8, за да неутрализират тези подводници…“.
Един безкраен цикъл.
Андрю Кокбърн
Превод: Павлина Колева