Ако Доналд Тръмп и в бъдеще води САЩ по пътя на изолацията, то Европа може да се върне към епохата на регионалните войни от 18 и 19 в, пише в статията си за Svenska Dagbladet професорът по история Дик Харисън.
Според учения, по-лош от това може да бъде само сговорът между крупните държави, който ще доведе до разделянето на Европа на сфери на влияние по образеца на пакта Молотов — Рибентроп.
След като на мястото на свръхдържавите дойдат регионалните играчи, земното кълбо ще се превърне в нова версия на тревожната Европа от 18 век, пише професорът по история Дик Харисън. Според учения, в този случай на Земята ще има по-малко мир, отколкото във времето на битката между СССР и САЩ.
Професорът припомня, че веднъж, пътешествайки по Европа през 1980-те години, е видял надпис на стената:
«Америка иска прошка за Първата и Втората световни войни, че се забави, но за следващата ние (САЩ, бел.ред) обещаваме да се поправим»
От една страна, отбелязва Харисън, това е шега, но от друга — надписът явно намеква за увеличаващото се въоръжаване по времето на Рейгън и студената война, която с всеки месец се превръщаше в «по-гореща».
Независимо от това, Европа знаеше, че се намира в безопасност, защото и Рейгън, и Картър, и Буш са били готови да й помогнат.
Разбира се, отбелязва професорът по история, «червените царе на Кремъл можеха да измислят каквато си искат пакост срещу своите васали в Унгария, Чехословакия и Афганистан, но американците никога не биха нахлули в Западна Европа».
Според Харисън, по времето на студената война животът на запад от желязната завеса е бил необикновено безопасен. В тази епоха и СССР, и САЩ ревниво охраняваха своите територии, но се отнасяха един към друг с уважение и не се прокрадваха през «задния двор», наречен Европа.
Независимо от това, че много дейци на изкуството тогава често изобразявали света след ядрената война, никога по-рано светът не е спял така спокойно, се казва в статията.
Макар на териториите на третия свят обстановката и да се нажежавала, като например в Близкия Изток и Виетнам, това съвсем не касаело Европа.
Преди разделянето на света на глобални военни блокове в Европа имало постоянни войни.
През 18 в. и в началото на 19 в. дори такива държави, като Швеция и Дания, воювали помежду си по настояване на британците, французите и руснаците.
На следващия етап, когато била осъзната глобалната система на алиансите, светът се променил, отбелязва историкът.
След Първата световна война ситуацията по отношение на безопасността съществено се влошила, особено за такива държави като Швеция, които се намирали в периферията на противопоставянето.
«Но какво ще се случи, когато блоковете се разпаднат, когато техническото и икономическо развитие доразбие създадените с толкова труд структури. Ще се окажем в свят, в който доминират регионалните играчи…с други думи, когато земята се превърне в обновен вариант на Европа от 18 в.», продължава професорът.
Ако САЩ и в бъдеще вървят по маршрута, набелязан от Тръмп, то рано или късно Швеция ще стигне до изолационистките традиции, характерни за политиката преди Втората световна война.
Светът никога не е бил безопасен, когато политиците от тази страна на Атлантика са поставяли Америка «на първо място».
Точно обратното, счита авторът, в тази ситуация на регионалните лидери им е по-лесно да провокират конфликти и да нахлуят на територията на съседите.
Друг важен аспект, според Харисън, е когато «големите момчета-хулигани зад ъгъла се превърнат в приятели, за малките страни това е значително по-опасно, отколкото когато те за тях са коварни врагове».
«Никога не съм се страхувал от атомна война или нахлуване на врагове през 1980-те години — точно защото знаех, че «Големият брат» във Вашингтон ще се появи, ако нещо се случи както трябва. А с изолационистките САЩ….нямаме никакво основание да се чувстваме така спокойни».
News Front