Кеворк Кеворкян: «Блатото няма да се раздвижи, комата продължава»

За жалост, оказах се прав – Блатото няма да се раздвижи, и сериозни признаци на живот скоро няма да има. Комата продължава. ***
Най-фрапантната грешка по време на цялата кампания направи Корнелия – това се случи по време на последното й интервю по Би Ти Ви, когато смутолеви през зъби нещичко за социализма.
Тя, изглежда, си мисли, че за нея гласуват главно хора, които учат в Америка, юпита някакви — или скопци, които не познават и ненавиждат общото ни Минало.
И с постния си отговор, загуби в някаква степен доверието на възрастните хора. За нея социализмът бил „индустрия“… /пауза/, „здравеопазване“… — и толкова. Нищо не каза за образованието, нищо за постиженията на културата – културата, Нинова! – и така се нареди при хунвейбините, които отричат именно постиженията в духовната сфера, за да не се забележи собствения им лилипутски ръст.
*** Немалко зрители, със сигурност не са се въодушевили от начина, по който Нинова описа и пируетите в собствената си кариера: измънка нещо за соца, не харесвала БКП, БСП също – докато не я овладя, дори и Костов спряла да харесва – но до тогава му аргатувала.
*** Бойко я репликира кротко, но много ефикасно: докато той пазел комунистическия диктатор Живков, някои се преместили от комунистическата партия — в СДС. Истина си беше.
*** Според социологическите данни, около 20 процента от гласувалите за ГЕРБ са хора над 65 години –паметливите хора. Опасно паметливите. Но Нинова ги пренебрегна.
*** Много интересно: как сега Ненова ще захароса отговора на многократно задавания й въпрос „Ще си подадете ли оставката, ако загубите изборите?“ А тя неизменно твърдеше, като развинтена, все едно и също: „Няма да ги загубя!“ Стана червената Цецка.
Отговорът на Бойко, на същия въпрос, бе пределно прагматичен: нямало да си подава оставката, защото партия ГЕРБ била негова рожба — игра го загрижено, как така ще изостави рожбата си. Иначе, въпросът за оставката е стандартна репортерска полюция – особено, когато го задаваш на хора, които са готови да се задавят от жажда за власт.
*** Ако бяха малко по-умни хората край Нинова, никога нямаше да я оставят да води листа директно срещу Бойко в София. Обновлението, всъщност чистката, която Нинова направи в БСП, само доказа, че тя не знае едно важно правило: „В трудни времена се разчита на стари глави…“
*** Иначе, всичко е наред. Кабинет на ГЕРБ с „Патриотите“ ще бъде нещо невероятно, психо-диспансер, гладни срещу сити, ръмжене до небесата. Няма как да функционира този кабинет, ако и двете страни не направят големи, дори саморазрушителни отстъпки в собствените си разбирания – отстъпки, които ще ги унижат в очите на публиката.
Например, ако „Патриотите“ поискат, както се говори, поста на министър на отбраната, кой и какъв трябва да е тогава министър на външните работи?
Дайренцето Митов вече се изпари, все едно, че е бил от пушек.
Първата седмица още Каракачанов /ако той стане военен министър/ ще има повод да прати няколко танка пред външно министерство.
Как ще правят обща политика с Ердоган?
Бойко ще се опита да лижи и маже, а ония ще поискат главата на турчина сварена. По магистралните въпроси не могат да имат никакво съгласие – освен, ако не се откажат от самите себе си. Не че го изключвам, но тогава ще присъстваме на погребението им. ***
Друго: какво ще стане с искането на „Патриотите“ за увеличение на пенсиите? Ако сега Бойко се съгласи, за да направи кабинет, веднага ще се спъне във въпроса, защо по-рано не се е съгласил. Изобщо, Бойко ще трябва спешно да мине на други утешения, освен досега известните ни, ще се нуждае от някакви свръхмощни успокоителни.
*** Или, как ще разделят Председателството на ЕС? Кой ще го стопанисва сега? „Патриотите“ трябва да са идиоти, ако не поискат това да е техен министър, защото така ще се афишират триумфално пред Европа. А, при цялата им досегашна риторика, в Брюксел направо ще полудеят.
*** Такъв кабинет ще бъде бягство в Лудостта. Да вървят към нови избори – така ще бъдат по-почтени към себе си. Но пък може да им е харесала ролята на карагьозчии от провинциален пътуващ театър, де да знам. ***

Кеворк Кеворкян