Нашите два континента споделят общи ценности и, преди всичко, общ ангажимент за разпространение на мир и просперитет чрез свобода, демокрация и върховенство на закона, написа американският президент Доналд Тръмп в поздрав до лидерите на Съюза
Лидерите на 27-те страни-членки на Европейския съюз в събота отбелязаха 60-годишнината от основаването на Блока, като подновиха своя ангажимент за съвместно бъдеще, съобщава AFP, цитирана от «Фокус».
На фона на кризи и напускащата Общността Великобритания лидерите подписаха нова Римска декларация. Това се случи шест десетилетия по-късно, след като шестте държави-основателки подписаха Римския договор и създадоха Европейската икономическа общност (ЕИО).
«Докажете днес, че сте лидерите на Европа, че можете да се грижите за това велико наследство, което получихме от героите на европейската интеграция преди 60 години», каза председателят на Европейския съвет Доналд Туск, цитиран от БГНЕС.
«Европа като политически субект или ще бъде обединена, или няма да съществува изобщо», добави той.
27-те лидери се срещнаха в Рим, като не присъства единствено британският министър-председател Тереза Мей, за да честват подписването на учредителния за ЕС Римски договор на 25 март 1957 г.
Белият дом вече поздрави Брюксел в навечерието на годишнината в забележителна промяна на тона от страната на американския президент Доналд Тръмп, чийто дълбок скептицизъм тревожи страните-членки.
„САЩ поздравяват Европейския съюз по повод 60-та годишнина от римските договори от 1957 г. и основаването на Европейската икономическа общност“, се казва в изявлението, цитирано от БГНЕС.
„Нашите два континента споделят общи ценности и, преди всичко, общ ангажимент за разпространение на мир и просперитет чрез свобода, демокрация и върховенство на закона“, се казва още в текста.
„Заедно очакваме още 60 години на споделена сигурност и споделено благополучие“, посочват от Белия дом.
Според прогнозите е много вероятно дипломатите да се сблъскат в различията по отношение на политиките за тероризма, миграцията, международното партньорство и търговията.
Сигурността по време на събитието е ключов въпрос за силите на реда.
Над 3000 полицаи ще бдят над спокойствието по улиците на Рим, подготвени са и летателни средства в случай на необходимост. Срещата се случва само няколко дни след терористичната атака в Лондон, отговорност за която пое джихадистката групировка „Ислямска държава, усилвайки опасенията за безопасността на гражданите. Междувременно се очакват демонстрациите на близо 30 000 протестиращи през деня, разделени в про- и анти-Европа настроения.
Преамбюлът предлага позитивна версия за постиженията на съюза, които лидерите смятат, че са били напълно заляти от вълната на национализъм. Повечето европейци са твърде млади, за да помнят войните от 20 век, които основателите на ЕС някога целят да оставят в историята. Мнозина са израналите след Студената война. Фразата «върховенство на закона» ще напомни за някои от страховете на Брюксел от авторитарните тенденции в Унгария и Полша.
«… безпрецедентни предизвикателства…»
В Берлин предизвикателствата бяха просто «големи». В Рим се завръщат «регионалните конфликти» — в Украйна и Сирия и на Балканите. «Тероризмът» е напред в дневния ред след атаките от 2015 г. насам във Франция, Белгия и Германия. През 2007 г не се споменава «миграционният натиск»; през изминалите две години пристигнаха над милион души, разделяйки европейските лидери и отприщвайки говорене за екзистенциална криза.
«Протекционизмът» се очертава като заплаха сега, когато Доналд Тръмп е президент на САЩ – в Берлин проблемът изглежда беше в способността на Европа да е конкурентна на глобалния пазар. «Социалните и икономически неравенства» са препратка към опустошителния ефект на кризата в еврозоната върху Гърция и други страни както и върху трайната пропаст между Източна и Западна Европа.
«… да направим ЕС по-силен… чрез дори по-голямо единство и солидарност… Ако действаме отделно, бихме останали заобиколени от глобалната динамика. Ако сме заедно, това е най-големият ни шанс…»
Посланието на Рим е за «единство», след като британските гласоподаватели започаха процес, който според мнозина е «кутията на Пандора». «Солидарност» е ключова дума в горещия спор за това кой трябва да приема бежанци и кой да плаща сметките за съюза и еврото.
«… действаме заедно винаги, когато е възможно, с различен ритъм и интензитет, където е необходимо, както сме правили и в миналото съгласно договора и оставяйки вратата отворена за онези, които искат да се присъединят по-късно…»
Засяга се скандалът около темата за «Европа на много скорости», на която източноевропейските страни от бившия комунистически блок гледат като на начин за намаляване на субсидии и власт. Шестте членки, основали съюза, и ЕК смятат, че по-бърза интеграция може да доведе до просперитета и сигурността, желани от разочарованите гласоподаватели.
«… нашият съюз е неразделен и неразделим…»
Фразата звучи по-скоро кухо в седмицата, в която Брекзит става реалност. Рискът е да изглежда толкова надменно, колкото идеята за един друг «неразрушим съюз» — Съветския съюз, който след 60-ия си рожден ден оцеля едва десетилетие.
«… Съюз, който остава отворен за онези европейски страни, които напълно споделят ценностите ни…»
Маслинова клонка за онези, особено на Балканите, които чувстват, че ЕС дава заден ход в обещанията си за членство.
«… безопасна и сигурна Европа…»
Първата от четири по-широки цели, заложени в декларацията. В Берлин границите бяха «отворени»; черновата от Рим казва, че в рамките на съюза това остава в сила, но набляга на нуждата «външните ни граници да бъдат укрепени», за да се предотврати повтарянето на хаотична имиграция.
«… просперираща и устойчива Европа…»
Еврото трябва да се «подсили». В текста от 2007 г. се казва, че то е направило Европа силна. Десетилетието на финансова криза си е казало думата.
«… социална Европа: съюз, който извежда на преден план икономическия и социален напредък, както и кохезията и конвергенцията…»
Това е една от най-коварните части. Източноевропейците разглеждат настояването на запада за вдигане на заплати и социални помощи като протекционистки опит да им попречат да са конкурентни и да растат на единния пазар чрез ниски заплати.
«… по-силна Европа на световната сцена…»
Подчертава опитите за засилено сътрудничество в областта на отбраната по време, когато скептичните британци напускат. Би било трудно обаче да се каже, че това няма да подкопае подкрепяното от САЩ НАТО.
«… да се вслушваме в притесненията, изразени от гражданите ни…»
След като британците гласуваха да излязат, и с оглед на предизвикателството, което отправя националистката Марин льо Пен на президентските избори във Франция най-малкото, което могат да направят, е да слушат.
«… Съюзът да е голям по големите въпроси и малък по малките, в унисон с принципа на субсидиарността…»
Малко от неелегантния «юроспийк» (жаргонен термин за езика, използват от Брюксел – бел. Ред.). Но «субсидиарността» — вземането на решения на възможно най-ниско ниво – означава да не се пречи на демократично избраните национални правителства, което е в много голяма степен в духа на тези времена, доминирани от Брекзит.
«… Обединихме се за добро. Европа е нашето общо бъдеще.»
На 22 март бе съобщено следното:
България ще одобри проектодекларацията по случай 60-ата годишнина от създаването на Европейския съюз (ЕС), която ще бъде обсъдена на срещата на европейските лидери в Рим по-късно тази седмица, съобщиха от правителствената пресслужба.
Декларацията трябва да определи новия дневен ред на ЕС след излизането на Великобритания.
Документът е структуриран в три раздела — кратък преглед на ценностите и историческите постижения на ЕС, изложение на основните предизвикателства в момента и дневен ред на ЕС в бъдеще с формулирани четири приоритета: Европа на сигурност и безопасност, просперираща и устойчива Европа, социална Европа и по-силна Европа на световната сцена.
«България е удовлетворена, че съгласуваният в предварителен порядък текст потвърждава единството и релевантността на европейския проект и включва кохезията и като принцип, и като инструмент на ЕС», посочват от Министерския съвет.
Според правителството кохезията се посочва експлицитно в два от четирите приоритета, което напълно съответства на българските позиции.
Припомняме:
За периода 2007-2013 г. Кохезионният фонд обхваща България, Гърция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чешката република.
Той предоставя общо 63.4 милиарда евро за дейности в следните области:
- трансевропейски транспортни мрежи, по-специално приоритетните проекти от европейски интерес, определени от Съюза: Кохезионният фонд ще подкрепя инфраструктурни проекти по Механизма за свързване на Европа;
- околна среда:в тази сфера Кохезионният фонд може също да подкрепя проекти, свързани с енергетиката или транспорта, при условие че те носят явна полза за околната среда, като енергийна ефективност, използване на възобновяема енергия, развиване на железопътния транспорт, подкрепа на интермодалността, укрепване на обществения транспорт и др.
Финансовата помощ от Кохезионния фонд може да бъде спряна с решение на Съвета (прието с квалифицирано мнозинство), ако дадена държава членка има прекомерен бюджетен дефицит и не е преодоляла това положение или не е предприела необходимите действия за целта.