Путин има репутацията на стратег и активен играч, защото винаги успява с една крачка да изпревари своите опоненти.
Неговата мълниеносна анексия на Крим шокира света, тогава всички мислеха:
«Никога той няма да направи това».
Путин се намеси в сирийския конфликт със Запада, който се оказа неподготвен, руският президент направи всичко, за да спаси режима на Башар Асад. Когато Западът предприе съгласувани усилия, насочени към неговата изолация, Путин изпрати войската в източна Украйна и се превърна в «посредник» на мирните преговори в Миск. Путин постоянно поставя западните лидери в безпомощна ситуация, в неизгодно положение, в което те трябва да реагират, а не обратното.
Доналд Тръмп вероятно е първият президент на САЩ, който успя да изненада управляващия вече 17 години руски президент.
Кампанията на Тръмп предостави на Путин пауза и надежда — за разлика от своите опоненти, по време на първичните избори и всеобщите избори Тръмп са въздържа от рязка критика по адрес на Путин. Търмп нарече Путин «силен лидер» и отказа да го осъди за военната агресия и преследването на дисидентите.
Вместо това той заяви, че очаква преговори с Путин, а също изрази желание да установи по-благоприятни отношения с Русия.
Още повече надежди внушаваше критиката на Тръмп по адрес на НАТО — Тръмп нарече организацията остаряла, настоя нейните членове да престанат да живеят за чужда сметка.
Тръмп отказа да изключи свалянето на санкциите, а вместо това каза:
«Ще се занимаем с този въпрос».
В риториката си по време на предизборната кампания Тръмп обрисува следната картина — Русия и САЩ се намират в състояние на хармония, за да нанесат поражение на общия ислямистко-екстремистки враг.
Какво се е случило тогава в главата на Путин?
Мислил ли е той за това, че американският електорат има намерение да му подари руското влияние в Украйна, безпомощното НАТО, признаването на Крим, а също значителна роля в Близкия Изток, докато Америка ще се занимава с вътрешните си дела?
Ако е така, то Путин би могъл да направи извода, че той трябва да се държи настрани и даде шанс на Тръмп.
Наградата след избирането на Тръмп при такова разположение на силите би била твърде значителна, за да не се възползва и да я заобиколи.
Тези стъпки, които Путин предприе в продължение на година, съответстват на това, че той е очаквал момента, в който от небето ще се посипят свързаните с идването на власт на Тръмп неочаквани подаръци, макар от самото начало Путин да считаше подобен момент за малковероятен.
Разбира се, Клинтън трябваше да победи, както предсказваха допитванията до общественото мнение.
Путин предприе огромен риск и занижи тона на наратива в страната «обкръжена от врагове».
Кремълските средства за масова информация започнаха да публикуват блогоразположени статии за Тръмп и неговата героична кампания — Давид срещу Голиат — кампания срещу зловередния истаблишмънт. Всъщност, руският народ и парламента ликуваха, разбирайки за победата на Тръмп.
Допитванията до общественото мнение показаха, че руснаците са започнали да възприемат Америка на Тръмп благоприятно.
Как Путин промени политиката си спрямо Тръмп?
(край на 1 част, следва продължение)
News Front