Сенаторът Джон Маккейн, обвинявайки своя колега, че работи за Владимир Путин, създаде опасен прецедент, надхвърлящ рамките на студената война, пише журналистът Даниел Маккарти за The National Interest.
Става дума за предложението на Маккейн да се гласува по въпроса за влизането на Черна гора в НАТО, при това сенаторът от Аризона заяви, че всеки, който е против тази инициатива, «ще удовлетвори целите на Владимир Путин».
Инициативата бе блокирана от сенатора от Кентъки Ранд Пол, който Маккейн веднага обвини, че работи за Москва. След това Пол напусна залата.
По-късно той публикува изявление, обясняващо позицията му.
«В момента САЩ са разположили войски в десетки страни, водят военни действия в Ирак, Сирия, Либия и Йемен, отвреме-навреме атакуват с дронове в Пакистан. Освен това, САЩ трябва да защитават 28 страни от НАТО. Не е разумно да се увеличават паричните и военни ангажименти, имайки предвид, че държавният дълг на САЩ е в размер на 20 трилиона долара», написа Пол.
Според автора на статията, политикът не работи за Путин.
«Той е патриот, който работи за американските граждани, те го направиха сенатор. Може да се съгласяваме или не с неговите възгледи, които той никога не е криел и в които няма нищо изненадващо за неговите избиратели или за тези, които са наблюдавали кариерата на Пол — но не бива да поставяме под съмнение неговата лоялност», пише Маккарти за изданието.
Той отбелязва, че дори неговият съименник, сенаторът Джоузеф Маккарти, който развихря «лов на вещици» и вижда комунист във всеки, не е стигал до това да обвинява колегите си в сената. Маккейн го надмина, констатира авторът на статията.
Впрочем, да се дискредитират опоненти, твърдейки за техни връзки с Москва — това е трендът на новия сезон, пише авторът по-нататък. Нападките на Маккейн върху Пол доказват, че дори след разследването за вероятното влияние на Русия в изборния процес в САЩ тази шумотевица така и не утихва.
Демократите и голяма част от СМИ не дочакаха «произнасянето на присъдата» и стигнаха до извода, че подозрението и доказването на вината — това е едно и също, констатира авторът.
«Що се отнася до Ранд Пол, то ние си имаме работа със ситуация, в която принципните идеологически разногласия се представят като непатриотични, дори предателски. Тази ситуация напомня не толкова за «червената заплаха», а за този морален шантаж, към който прибягват привържениците на войната в Ирак срещу тези, които не я подкрепят», се казва в статията.
Само че по отношение на Русия залозите са къде-къде по-големи, отколкото в историята с Ирак, счита авторът.
Русия е най-крупната държава, към която САЩ и Европа трябва да се отнасят реалистично.
Тя не е СССР, макар морализаторството да беше мощно оръжие срещу комунизма, с негова помощ не е възможно да се промени това, защото различните страни по различен начин разбират своите национални интереси.
Според Маккарти, Маккейн отива твърде далеко извън рамките на студената война не само по отношение на неоправданите си оскърбления спрямо Ранд Пол, но и по отношение на нереалистичния си подход към разширяването на НАТО.
«Да стигаш до дребнотемие, параноя и недобросъвестност по отношение на нашата политика към Русия — това значи, че рискът тя да се провали е още по-силен», завършва авторът на статията.
News Front