Империята САЩ се самоунищожава на няколко нива. Всяко от тях внася своя дял в общото и тотално самоубийство.
Вътрешнополитическото самоубийство
Отказът на неоконсерваторите да приемат избирането на Тръмп за президент се изля в масова кампания за неговата делегитимация. Но неоконите, делегитимирайки Тръмп, делегитимират и цялата политическа система в САЩ, която доведе Тръмп на власт, а и върху която са изградени Щатите като общество.
Пряк резултат от тази кампания стана това, че милиони американци се отнасят с отвращение към същата тази политическа система, която на международната арена се нарича «американска демокрация».
Това последното се превърна в зла шега, казано деликатно…
Външнополитическо самоубийство.
Да видим алтернативите. Неоконсерваторите искат война с Русия, хората на Тръм не искат такава.
Хората на Тръмп, обаче, искат сериозна конфронтация с Китай, Северна Корея или Иран.
И около половината от тях искат някаква конфронтация с Русия.
Няма нито един от върховете в САЩ, който да се осмели да допусне, че конфронтацията или войната с Китай, Иран, Северна Корея или Русия би се превърнала за САЩ в бедствие и катастрофа.
Хората, притежаващи огромни пълномощия в САЩ, разсъждават така, все едно тези конфликти вече са минало и Америка е победила в тях. Ако не беше това предното толкова жалко като твърдение, може би щеше да е смешно.
По-точно, би било смешно, ако не бе толкова плашещо и гнетящо…
Да предположим за секунда, че КНДР няма ВВС и МВФ, а само сухопътни сили. Последните са над един милион, спецназът е над 180 000 човека, артилерията — над 21 000.
Какво предлагате да се направи с тази заплаха?
Ако имате обикновено, просто и очевидно решение, то май сте гледали твърде много холивудски филмови продукции.
Всъщност, всяка военна операция трябва да преследва някаква политическа цел. В този смисъл не мога да си представя никакъв сценарий, при който САЩ биха излезли от войната срещу КНДР с нещо, което да прилича на победа.
Тук е мястото да цитираме Хо Ши Мин, който през 1940 г. казва на французите:
«Ние малко ще ви поубиваме, вие малко ще ни поубивате, а после ние ще победим».
Най-вероятно войната на САЩ с КНДР ще завърши точно така.
Да, американците много добре убиват хора, но не умеят да побеждават във войните.
Да видим сега ситуацията с Иран, Русия или Китай.
Там Америка няма шанс за каквато и да е победа.
Войната срещу всяка от тези страни е гарантирана катастрофа.
Ако от 4 възможни войни едната е потенциална катастрофа, а 3-те други са гарантирани катастрофи, защо въобще американците ги обсъждат като вероятни варианти?!
Причината за това безумие е в уникалната смес от политическа неграмотност и политическа немощ на цялата политическа класа в САЩ.
Първо, болшинството американски политици вярват в своята собствена идиотска пропаганда, че Въоръжените сили на САЩ са «най-добрите в света». Никой не иска доказателства за това твърдение. Просто го приемат като аксиома, паднала от 8-ия облак около Глобалното Божество.
Но дори да се намери със свещ някой умен, който да осъзнава, че това е пълно безумие, в което извън САЩ никой не вярва, то политическият елит в Америка осъзнава, че безумието трябва да се повтаря и повтаря като мантра, защото обратното означава политическо самоубийство.
Затова лицемерието шества като цунами в САЩ, патриотичните оратории са се напъхали във всички умове, сърца, глави, пети, крака, ноздри и прочие дупки…: «САЩ, САЩ, САЩ, Америка е номер едно, ние сме най-добрите»…
След цялото това многогодишно безумие, разбира се, се случиха доста …ненормални за човешката и държавническа логика неща.
Например, в Сирия Държавният департамент провежда една политика, Пентагонът — друга, ЦРУ — трета.
Този очеваден когнитивен дисонанс се шлифова с фразата: «да, ние още веднъж се провалихме и окензахме, но все едно — ние сме най-добрите».
В резултат — пълен хаос.
Външната политика на САЩ зависи от следното: страната непрестанно и непрестанно да заплашва с употребата на сила. Но суровата реалност е в това, че всяка страна, която се е осмелявала да противоречи на Чичо Сам, е правила това едва, след като е стигала до извода, че САЩ нямат шанс да ги ликвидират по военен път.
С други думи, от САЩ се страхуват не само слабите страни, които и без това де факто са американски колонии.
Но тезата може да се изрази и по друг начин: само тези страни, които противоречат на Чичо Сам, са силни.
Това последното е напълно очевидно, но американските политици никога не са познавали нито Хегел, нито диалектиката.
И което е още по-лошо — това, което виждаме от страна на САЩ, трудно може да се нарече реална външна политика.
Това са само отблясъци от различни външни политики, разработвани от различни малко или много тайни сектори на «сивата държава», на различни агенции и отделни личности..
Тези отблясъци затова и не могат да бъдат стратегически вектор за държавата, отблясъците винаги имат кратък живот.
Те са краткосрочната перспектива, фокусираната политика върху бързодействащи рецепти, неспособна да вземе под внимание каквито и да било трудности, пречки, спънки, резултати в стратегически национален и световен мащаб…
Що се отнася до американската дипломация — такава няма.
А и защо й са на Америка дипломати, когато всичко при тях става с изнудване, ултиматуми, заплахи, подкупи…
За горното не ви трябват дипломати, трябват ви мафиоти.
Не ви трябват образовани хора, трябват ви хора с…възможности в съответните финансови, оръжейни и прочие сфери.
Не ви трябват хора, които да разбират другите.
Всичко, което ви трябва е следното — да си надменен, самовлюбен…паун. А, трябва ви и преводач — американските дипломати не говорят чужди езици.
Пък и защо им е да говорят чужди езици? 🙂
Помните ли най-убедителното доказателство за пълното трупно и мозъчно вкочаняване на дипломатическия корпус на САЩ?
Когато поискаха от Обама да нанесе по Сирия ракетно-бомбени удари. Ама там някакви си хора, дето щъкат насам-натам по земята, там едни такива сополиви сирийчета, едни такива сирийки….Много им здраве.. На кой в САЩ му пука за някакви си сополивци, ама ха…
Целят свят бе вцепенен от провята на поредната безмозъчност, която прелиташе отвъд океана.
Целят свят бе препълен с презрение.
Политическият елит в държавата, наречена САЩ, е атрофирал.
Напълно.
И безвъзвратно.
Край.
Точка.
Финита ла комедия.
Трагедията предстои.
News Front