«27-та годишнина от възстановяването на независимостта на държавата я отбелязваме като недостроен мост през Куршския залив. Що за мост е това, та ние за толкова години дори не успяхме да построим една естакада, всичките ни пътища всяка година потъват в резултат на дъждовете.
Посрещаме годишнината с най-малките пенсии сред всички страни от ЕС, с едни от най-ниските заплати и с почти най-ниската раждаемост в Европа.
Проблемите, с които се сблъскват хората в страната са много и са огромни. Страната е затънала в социално неравенство..
Безработицата е огромна. А цените на лекарствата дори не подлежат на обсъждане.
В центровете на градовете има огромни търговски центрове. Но цените в тях, ако ги сравним с доходите на гражданите, са непостижими за обикновените трудови хора.
Скъпо отопление, данъци, кредити…
Спортистите, които са шампиони, тренират без спортни зали, без стадиони, без арени, без плувни басейни…
Всичко това ние можехме да го построим за тези 27 години, в които уж бяхме в независимост.
Защо средната работна заплата в Естония е почти 1120 евро, а средната пенсия е повече с 150 евро от тази у нас?
Защо мащабите на емиграцията в Латвия и Естония са значително по-малки, отколкото у нас?
Това са въпроси, на които би следвало да се потърси отговор от всеки политик в нашата държава.
Но политик, който мисли за държавата не като за територия, а като за дом, който трябва да се построи така, че в него да се живее добре, да се раждат деца, да се отглежда здраво подрастващо поколение.
За нашата държава се мисли като за територия, на която могат да се разпределят квотите мигранти от Близкия Изток…», — счита Роландас Паксас.
News Front