Днес, когато всички говорят за руската намеса, е полезно да си спомним как Вашингтон през 1999 г. оказваше влияние върху изборите в Русия.
През януари ЦРУ, ФБР и АНС публикуваха своя дългоочакван отчет за руската намеса в американските избори през 2016 г. В него се казва, че Путин е отдавал «явно предпочитание» на Тръмп и лично се е разпоредил да се проведат серия от операции с цел да се обезпечи неговата победа.
Вмешателството на Русия, се казва по-нататък в отчета, е било «изключително дръзко» и съобразно нейния «отдавнашен стремеж да се отслаби либералният демократичен ред, начело на който стои САЩ».
Тези първи крясъци по повод руските машинации са препълнени с доста ирония във връзка с това, че преди 20 години САЩ още по-дръзко са се намесвали в руската предизборна кампания, за да постигнат преизбирането на Борис Елцин.
1990-е години бяха едни от най-бурните и трагически периоди в съвременната руска история. През 1999 г. в Русия бе разработена хаотична смес от престъпни схеми, започвайки с мошеничество и спекулативни сделки, и завършвайки със старомодния таен сговор — всичко в името на идеята Елцин да остане на кормилото в Русия.
През цялото това време американските играчи мълчаливо наблюдаваха случващото се и съдействаха, а понякога и активно помагаха за сключването на фаустовската сделка между Елцин и неговите привърженици сред олигарсите. Този сговор оказа разрушително въздействие върху руската демокрация и икономика, неговите последствия Русия ще изпитва в продължение на десетилетия.
Трябва да се каже, че американците подкрепяха Елцин духовно и материално — за радост на самия него и помощниците му. Не е нужно да пропадаме в теориите на заговора, за да видим ръката на Америка, особено ако оценяваме действията на САЩ с тези критерии, които те използват при анализа на руската намеса в американските избори.
Поразява това, че всички открито признаваха факта на американската намеса в Русия. Многобройните доказателства и документи показват явните факти на американската координация, сговора и действията в полза на Елцин. Може само да се досещаме какво се крие в архивите на двете страни.
Казвам това не, за да напомня за американското двуличие или да заявя за нравствена равносметка на действията на двете страни. Намесата в изборния процес е това, което се извършва от всички велики държави. Но разказът за американската намеса в руските избори през 1999 г. ще ни помогне да си спомним историята около взаимоотношенията между двете страни.
САЩ се намесваха в изборите не, за да помогнат за волеизлиянието на руския народ, а за да постигнат своите външнополитически цели.
«Ние считахме за крайно важно през юни 1996 г. да победи Елцин или някой подобен на Елцин, за да можем да продължим процеса на реформите, — спомня си Томас Грем, който по онова време работи като главен политически аналитик в американското посолство в Москва. — Това беше класически случай, в който целта оправдава средствата, ние постигнахме желания резултат».
Едва ли спомените за тези «унижения» са подтикнали Путин към възмездие през 2016 г., но те живо припомнят на руския народ за това, че американските пропагандни мантри за демокрация са често слабо прикривана демагогия, призвана да засили американската власт и влияние.
(край на 1 част, следва)
News Front