Бойко Ноев: «Не бива да си позволяваме особено мнение или вето в ЕС и НАТО, в противен случай ще ни засмучат Турция и Русия»

Бойко Ноев в разговор с Доналд Ръмсфелд, 2001 г.

 

«Не Европа отиде в Анадола, а Анадола дойде на нашата южна граница с Турция… Проблемът между Турция и Холандия съществува отдавна и е свързан с големия геополитически, културен и религиозен завой, който  Ердоган взема. Той всъщност променя посоката на развитие на Турция на 180 градуса. Това, което тя е градила в продължение на  100 години, вече се обръща наобратно и вместо Европа да отива към Анадола, Анадола влиза в Европа.» Това каза пред БНР бившият министър на отбраната и дипломат Бойко Ноев.

 

Той уточни, че на изток от нас се случват „дълбоки геополитически промени“.

 

Наблюдаваме две империи – една евроазиатска и една азиатска, които търсят геополитически и исторически реванш – връщането към Османската империя, от една страна, и връщането към имперското величие на Русия. Всяка една от тези две империи или и двете империи досега са ни откъсвали от Европа, където ние твърдим, че принадлежим. И двете са влияели  пряко върху развитието на България“, коментира експертът.

Ключово е България и Румъния да работят заедно, за да имат по-голяма тежест в ЕС и НАТО, категоричен е Ноев.

Това, което виждаме сега, особено на югоизточната ни граница, не е просто граница, това е разломът между Европа и „Неевропа“.

Не Европа отиде в Анадола, а Анадола дойде на нашата южна граница с Турция. Ето това е големият проблем за България.

В същото време, организациите, местата, където ние сме реализирали нашите стратегически и геополитически интереси, в момента са в криза.

НАТО е в криза безспорно!

Виждате какво стана между два съюзника — Турция и Холандия!

Това безспорно ще се отрази върху организацията.

А Турция и Гърция?!

Не говоря за Америка.

От друга страна ЕС и процесите, които текат в него.

Поради това рискът България да бъде всмукана от една от двете империи, които досега исторически са ни всмуквали — Турция или Русия — много голям и поради това нашето отношение към процесите, които текат в Европа, независимо от това на колко скорости, е от ключово значение за бъдещето на България, не санирането, не просто приказките за работни места.

Те са много важни, разбира се, но политиците, които в момента водят предизборна кампания трябва ясно да кажат на хората, че в момента България е на кръстопът.

Сега отново се появяват гласовете, които казват:

 

„Дойде моментът, съдбата и ние трябва да поемем по своя нов път“.

Хората, които говорят за нов път, ще закарат България в Евразия и в Анадола.

Това трябва съвършено ясно да се знае.

Ние трябва всички заедно, и обществеността, и политиците, в един консенсус да се включим в този (европейски) влак, който отново тръгва.

Той ще тръгне, а ние сме заинтересовани той да тръгне. За съжаление, отново ще се хващаме за последния вагон, както досега, но изглежда това ни е съдбата. Нека този път не изпуснем своя шанс“, каза още Ноев.

Бойко Ноев оцени  като „българска работа“ твърдостта на Полша за непреизбиране на Доналд Туск  начело на Европейския съвет и направи аналогия с номинацията на Ирина Бокова и Кристалина Георгиева начело на ООН. Полша обаче има предимството да е в центъра на Европа, заради което може да си позволи по-особени мнения, което за България би било равносилно на смърт, заяви той и обясни, че България не „трябва да бъде вето играч“ в европейските преговори.

Това, което става в Ротердам, няма да се ограничи с Ротердам и Германия. България трябва да даде активен принос по въпросите на сигурността на Европа и със своето географско положение, и със свои други преимущества, които има. Поради това аз от две години настоявам, че армията трябва да бъде разположена по нашата граница, не защото ние ще водим война с някой, не защото това е просто един символ, а защото от опазването на нашата граница , от отбраната на тази европейска граница зависи това какво място ще имаме на масата на разговорите в Европа. В момента ние нямаме това място.

Другото, с което България може да допринесе е своята отново незавидна близост до положението Западните Балкани. Нямам предвид да се намесваме в обстановката в Македония или където и да било на Западните Балкани, но бихме могли, в дебатите, които в момента текат, да напомняме на европейските лидери , че проблемите, които съществуват там отиват към криза и скоро там ще избухнат пламъци, както вървят нещата. Имам предвид Македония и затова апелирам България, като член на ЕС, да постави въпроса в ЕС в Македония да бъдe изпратена стабилизираща, а ще прерасне и в умиротворителна мисия в един момент.

——

Припомняме:

Завършва Английска гимназия в София (1973) и „Международни отношения“ (с арабски като първи език) МГИМО, Москва (1981).

 

Заема различни дипломатически длъжности в Министерството на външните работи. В правителството на Любен Беров е заместник-министър, а в служебния кабинет на Ренета Инджова – министър на отбраната.

 

Работи като посланик на България в Белгия и Люксембург до края на 1999 г., когато заема отново поста министър на отбраната след промените в правителството на Иван Костов.