През последните четири десетилетния, МВФ беше основната финансова институция, чрез която държавите от Латинска Америка търсеха изход от финансовите си кризи.
Резултатите обаче отдавна са доказали неефективността на фондовата политика.
МВФ се провали в опитите си да изправи на крака икономиите в развиващите се страни. Задълбочиха се диспропорциите в тях и се ускориха темповете на изоставането им от развитите държави.
Фондът не успя да помогне за разрешаването на най-важния въпрос – външния дълг. След всяка негова „помощ“, задлъжняването на страните се увеличава и в много държави, стана невъзможно дълъг да бъде изплатен.
Историческата практика, от шестдесетте години, доказа, че „стабилизационните“ мерки на Фонда се предлагат винаги, когато интересите на САЩ в латиноамериканските страни са застрашени от някои радикални мерки на местните правителства
Така например, за да не загубят високите си доходи от олово в Боливия, след решението й да национализира оловните рудници, САЩ търсят начин да свалят „неудобното“ правителство.
Като осигуряват успеха на ген. Бариентес, в изборите през 1952 г., САЩ се надяват военната диктатура, „за награда“, да отвори широко вратите за чуждия капитал. Така и става, ноамериканските инвестиции не ускоряват развитието на икономиката. Настъпилата криза заплашва страната с поредното народно въстание. В тази обстановка, предложението на МВФ да стабилизира положението в Боливия се приема като единствен изход.
Стабилизационният план включва задължителни клаузи, като свободен курс на валутата и въвеждане на специални митнически тарифи. МВФ изисква замразяването на работните заплати, което води до масова безработица.
Разорените национални предприятия се продадат на безценица на чужди фирми.
Гладът се оказва най-страшния бич за населението.
Старателното изпълнение на програмата на МВФ обаче, не разрешава този основен проблем.
Социалните програми не влизат в плановете на Фонда, поради което правителството няма никаква възможност да облекчи социалната цена на „стабилизационната“ програма. В никоя област на икономиката не се забелязва подобрение.
Боливия е доведена до такъв икономически срив, че е невъзможно по-нататъшно договаряне с МВФ.
Вината за ситуацията, Фондът прехвърля на правителството, което си е позволило да национализира оловните мини, без да „съгласува“ решението си със САЩ .
Един от коментарите на американския вестник „The Wall street Journal“, отразява традиционното високомерно отношение на болшинството американски бизнесмени и политици, от времето на 50-те години, към населението в латиноамериканските държави:
„Индианските селяни в Боливия, свикнали на много ниско жизнено равнище, престават да работят, щом задоволят примитивните си потребности, а това дава лоши резултати в селскостопанското производство“.
При тази оценка, общественото мнение в САЩ не би трябвало да се настройва съчувствено към „туземците“, които, според американците, не знаят нито как да работят, нито как да живеят.