През февр 1917г поради недостига на хляб , спекулата и повишаването на цените в Петроград стачкуват 90хил работници. На 18февр към тях се присъединяват работниците от Путиловския завод. Администрацията на завода обявява нег затваряне. Това става повод за масови вълнения в столицата. На 23февр , Международния ден на жената, работници и работнички излизат по улиците на Петроград с лозунги “Хляб” , “Долу войната” , “Долу самодържавието”.
Тяхната полит демонстрация слага началото на революцията. На 25февр стачката в Петроград прераства във всеобща. Вечерта на 25февр от Главната квартира в Могильов Николай ІІ изпраща до командващия Петроградския военен окръг Хабалов телеграма с категорично искане за прекратяване на безвредията. Опитите на властите да използват войската нямат положителен ефект, тъй като войниците отказват да стрелят с/у народа.
Но офицерите и полицията убиват на 26февр повече от 150души. На 27февр масовото преминаване на войниците на страната на работниците , превземането на арсенала и на Петропавловската крепост ознаменуват победата на революцията. Започват арести на царските министри и създаване на новите органи на властта. Същият ден в заводите и воинските части са проведени избори за Петроградския съвет на работническите и воинишките депутати. За ръководство на дейността му е избран Изпълнителен комитет. Негов председател става меншевикът Николай Чхеидзе , а заместник- есерът Александър Керенски. Петроградският съвет се опира на подкрепата на народните маси , които притежават оръжие , и полит му роля е доста голяма. На 1 март Петросъветът издава “Заповед 1” за демократизиране на армията. Войниците са изравнени по граждански права с офицерите . Войнишките комитети са легализирани.
Разрешена е полит дейност в армията. На проведеното на 27февр съвещание на лидерите на думските фракции е взето р-е за образуване на Временен комитет към Държавната дума начело с Родзянко. Задачата на комитета е “ да възстанови държавния и обществения ред” , да сформира ново правителство. Вс министерства преминават под контрола на Временен съвет. На 28февр Николай ІІ тръгва от Главната квартира към Царское село, но по пътя е задържан от революционните войски. На 2 март Николай подписва от св име и от името на сина си Алексей Манифест за отказване от престола в полза на брат си , Михайл Александрович. На 3 март Михаил също се отрича от престола. Самодържавието в Русия окончателно пада. Това е и основн резултат от революцията. На 2 март е сформирано Временно правителство. Започва периода на двувластието в Русия. Февруарската революция побеждава. Старата държавна с-ма е разрушена.
Към предишните проблеми ( войната и мирът , работническия , аграрния и националният въпрос ) , се прибавят нови – за властта , за бъдещото държавно устройство и за пътищата за излизане от кризата. Времето от февр до октомври е особен период в историята на Русия. Той може да е разделен на 2 етапа. По време на 1-я (март-нач на юли 1917) съществ двувластие , при което Временното прав-во е принудено да съгласува вс си действия с Петроградския съвет. През 2-я етап (юли-25окт1917г) на двувластието е сложен край. Установено е единовластие на Временното правит-во. То не осъзнава дълбочината на икон и полит криза , неможе да я преодолее и затова не успява да одържи властта.
Буржоазията, обуржоазилите се помешчици , значителна част от заможната интелигенция се стремят да предотвратят по-нататъшното развитие на революцията , да стабилизират обществено полит обстановка и да укрепят св собственост. Работническата класа (18млн души) успява да почувства св полит сила , предразположена е към революционна агитация и са готови с оръжие в ръка да защитават правата си. Те се борят за въвеждане на 8 часов работен ден , повишаване на работните заплати.
Селячеството иска унищожаване на едрата частна собственост в/у земята и предаването й на тези които я обработват. Отн-ята м/у селяни и помешчици са крайно напрегнати.
Войниците активно подкрепят основн искания на работниците и селяните , стават основната въоръжена сила на революцията. Октябристите настояват за запазване на помешчическото земевладение. Те се ориентират към потушаване на революцията. Кадетите настояват за превръщането на Русия в парламентарна република. Есерите , най-масовата партия сред революцията , предлагат Русия да бъде превърната в федеративна република на свободни нации.
Те се стремят да сложат край на войната чрез скл на демократичен мир.
В декларацията си от 3 март правителството обещава да въведе полит свободи и широка амнистия, да подготви избори за Учредително събрание , да отмени смъртното наказание. Губернаторите са заменени с комисари на Временното правит-во , ликвидира се царската полиция , създ се нови органи на реда (милиция).
Под натиска на масите Николай ІІ и семеиството му са арестувани. През авг той и жена му е изселен в Сибир. През април 1917г се разразява първата правителствена криза. Катализатор става нотата на Милюков от 18април. В нея той се обръща към съюзните д-ви с уверението , че Русия е решена да доведе войната до победен край. Това предизвиква огромно възмущение сред народа, ,масови митинги и демонстрации с искания за незабавно прекратяване на войната , за предаване властта на съветите , за оставка на Милюков и Гучков. Те са принудени да напуснат правителството.
На 5 май между Временното правит-во и Изпълкома на Петроградския съвет е постигнато съглашение за създаване на коалиция. В новото прав-во влизат 6 меншевики и есери. То излиза с декларация, в която обещава да започне преговори за скл на мир , да ускори аграрна реформа. Вътрешната и външ политика на Първото Коалиционно прав-во (6май-2юли) предизвиква нов взрив от недоволство. Временно спада влиянието на Петроградския и др съвети. Слага се край на двувластието. В този момент сп Ленин завършва етапът на революцията , когато властта може да премине в ръцете на съветите по мирен път.
На 24 юли е образувано 2-ро Коалиционно прав-во начело с есера Керенски. Лавър Корнилов е назначен за главнокомандващ. В Москва е свикано държавно съвещание , в което участват индустриалци , банкери , офицери и др от държавната дума.
Но да се примирят полит сили се оказва невъзможно. На 25 авг Корнилов започ настъпление към Петроград с цел да установи военна диктатура. Тази заплаха принуждава Керенски да се обърне за подкрепа към народа и дори да тръгне на сътрудничество с болшевиките. В края на авг метежниците са спрени, Корнилов е арестуван.
Десните са разгромени , престижът на Керенски и на кадетите пада. Влиянието на болшевиките се засилва , числеността на партията стремително нараства. На 1 септ Керенски , без да чака свикването на Учредителното събрание , провъзгласява Русия за република. Керенски сформира трето Коалиционно правит-во.
То губи подкрепата на десните , които го обвиняват в съучастие с “революционната анархия” и в разрушаване на армията. Ленин настоява за незабавно завземане на властта чрез въоръжено въстание. Побеждава нег гледна точка. На 12окт към Петроградския съвет е сформиран Военно-революционен комитет(ВРК).Временното прав-во се опитва да се противопостави на болшевиките. Но авторитетът му толкова е паднал , че то не получ никаква подкрепа.
Сутринта на 25окт е публикувано Възвание “Към гражданите на Русия” . В него се обявява , че Временното прав-во е свалено и властта преминава в ръцете на Петроградския ВРК. В нощта на 25 с/у 26 окт в Зимния дворец са арестувани министрите от Временното прав-во. Вечерта на 26окт конгресът единодушно приема Декрет за мира , който призовава воюващите страни да скл демократичен мир. В нощта на 26 с/у 27окт е утвърден Декрет за земята. Той провъзгласява премахването на частната собственост в/у земята. Земите на помешчиците и едрите собственици се конфискуват.
На конгреса е създадено еднопартийно болшевишко прав-во – Съвет на народните комисари (СНК). Преминаването на властта в ръцете на болшевиките на територията на Русия се извършва и по мирен , и по въоръжен път. То се проточва от окт 1917г до март 1918г .
Революцията от 1917г започва като февруарска и завършва като октомврийска.