„Нека да бъдем позитивни и нашите сигнали да дават самочувствие на хората от сектора „Отбрана“, които имат нужда от обществена поддръжка за сложните задачи, които изпълняват, за тяхната самоотверженост и родолюбие по отношение на изпълнение на задачите в трудни условия“, каза служебният министър на отбраната Стефан Янев на първата пресконференция по актуални въпроси. Тя се проведе днес, 23 февруари, в Министерството на отбраната и в нея участваха изпълняващият длъжността началник на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов и заместник-министърът на отбраната Михаил Михайлов.
„Армията е поставена в условия на недофинансиране. Тя може да изпълнява конституционните си задължения по отбраната и защитата на суверенитета на България, но може би е време да кажем, че сме на ръба“, заяви министър Янев.
„Това е така, защото средата на сигурност е коренно променена. Живеем в свят, в който заплахите са около нас и усещането за тях в обществото е реално“, посочи той и призова за започване на дебат за увеличаване на бюджета за отбрана до 2% от БВП, в съответствие с решенията от срещата на Върха на НАТО в Уелс.
На пресконференцията служебният министър на отбраната Стефан Янев разясни актуалните за седмицата теми в сферата на отбраната.
По темата за съвместната охрана на въздушното пространство от българските Военновъздушни сили заедно с военновъздушен компонент на друга страна-член на НАТО, министър Янев посочи, че в края на 2015 г. е подготвена Концепция за реализиране на съвместно изпълнение на мисията по контрол и охрана на въздушното пространство на Република България в рамките на интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО с активни средства на други страни-членки на Алианса.
Документът е бил одобрен на Съвет по отбрана.
„Във финансовата си част тази концепция е дълбоко погрешна, в нея е заложена грешна философия, заимствана от практиката на НАТО в осъществяване на задачите по охрана на въздушното пространство на Балтийските държави“, разясни служебният министър на отбраната. За разлика от България, Балтийските държави нямат собствена военна авиация. Ето защо още от самото приемане на Литва, Латвия и Естония в НАТО е установено, че охраната на тяхното въздушно пространство ще се осъществява от военновъздушни сили на страните-членки на Алианса, като страната — домакин се задължава да поеме финансовия ресурс за изпълнението на тази мисия.
Той включва разходите за горива, поддръжка на самолетите, настаняване на чуждестранните контингенти, предоставяне на базисни услуги на летищата и др. Този финансов аспект е заложен в нашата концепция, по която са започнали преговори с Полша.
Поради липса на финансови средства за осигуряване на гориво, настаняване на военнослужещите, транспорт за военния компонент на полските ВВС, преговорите са прекратени. На практика от този момент започват идеите как да се реши финансовият аспект на концепцията, тъй като той е на грешна концептуална основа, разясни министър Янев.
Той допълни, че в началото на мандата на служебния кабинет е взето решение при договаряне на съвместна мисия на българските ВВС и военновъздушен компонент на страна-членка на НАТО за усилване на охраната на въздушното ни пространство, съюзническите държави да поемат оперативните си разходи, което е принцип в НАТО. Тази информация е разпратена до заинтересованите съюзни държави.
По темата за увеличеното присъствие на НАТО в Черно море, министър Янев цитира чл. 4 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, който гласи, че отбраната на страната е преди всичко наша отговорност, но тя се изпълнява и съвместно със страните-членки на НАТО.
„Когато говорим за отбрана и сигурност в национален план, ние не изключваме нашето членство в НАТО и съответно — помощта, която получаваме от страните-членки на Алианса, особено в области, в които имаме нужда от допълване на нашите способности или компенсиране на такива, които нямаме“, каза той.
Министърът на отбраната посочи, че увеличаване на присъствието на НАТО в Черно море означава повече учения, но уточни, че броят на планираните за 2017 г. учения и на участващите в тях кораби са приблизително еднакви с предходните години. Той подчерта, че такъв тип военноморски учения се провеждат от години като страните-членки, които не са от Черноморския басейн, се съобразяват със съществуващите международни режими.
По отношение на направените изказвания за т.нар. черноморска флотилия министър Янев заяви, че в Министерството на отбраната нищо не е правено по този въпрос и не се предвиждат практически действия в тази посока. Нито пък е обсъждана такава тема в рамките на НАТО.
Той разясни процеса по взимане на решения и тяхното изпълнение в рамките на НАТО, в продължение на одобрените мерки от срещите на Върха през 2014 г. и 2016 г. Министър Янев посочи, че в Уелс е взето решение за подготвяне на пакет от мерки, част от които са свързани със засилено черноморско сътрудничество, а във Варшава тези мерки са конкретизирани като всяка следваща среща на министрите на отбраната приема една или друга стъпка за практическо изпълнение.
„Служебното правителство, както и всички други, работи съзнателно и целенасочено в една и съща посока, която е очертана на споменатите вече срещи на Върха на Алианса“, каза министърът на отбраната и допълни, че мерките за сигурност в района на Черно море включват и сухопътен компонент.
България вече е изявила готовност за присъединяване на един батальон към многонационалната бригада в Румъния под формата на учения и съвместни тренировки.
По отношение на ВВС е взето решение за по-интензивни и повече учения на двустранна и многостранна основа. Всички тези мерки са дефанзивни, нямат агресивен характер и не са насочени към трети страни. Тяхната цел е единствено да повишат и усъвършенстват отбранителния потенциал на пакта.
„Графикът на учения през тази година е доста богат и това е добра новина за Българската армия, защото в последните години, поради системния недостиг на средства, нашите военни формирования разчитат да повишават своята бойна подготовка едва ли не само и единствено на ученията с международно участие на територията на нашата страна и извън нея“, отбеляза министърът на отбраната.
Министър Янев разясни и резултатите от проверката, извършена от дирекция „Вътрешен одит“, на процедурите за обществени поръчки на Министерството на отбраната. В доклада са направени препоръки той да бъде изпратен на Военната прокуратура и на „Агенцията за държавен финансов контрол“, както и за предприемане на мерки за подобряване на функционирането на администрацията на Министерството на отбраната.Проверени са над 100 обществени поръчки, като над 30 от тях не са изпълнени. При извършения анализ на проведените процедури и сключените договори в 45 от тях са установени нарушения на Закона за обществените поръчки и други нормативни и вътрешни актове. В 9 от процедурите са установени индикатори, които са обект на разглеждане от прокуратурата, а 36 процедури са подадени по компетентност на Агенцията за държавен финансов контрол.
„Ние не можем да кажем има ли допуснати закононарушения. Това е в компетенцията на други оторизирани държавни органи“, каза министър Янев и призова да се изчака тяхното произнасяне. Служебният министър на отбраната изброи като примери поръчки, свързани с доставката на хранителни продукти, облекло и екипировка, консумативи, мобилни услуги, както и договори, свързани с ремонта на бойна техника и др.
В заключение министър Янев отбеляза, че допуснатите грешки ще бъдат отстранени, а добрите практики ще бъдат развивани. „Основната ни цел е във всички наши управленски решения общият знаменател да бъде справедливостта“, посочи той.
Информацията е на Министерството на отбраната на България