В Германия бе разсекретен архивът с данни от нацисткото разузнаване от предвоенните години по жп линията Ленинград-Мурмарск.
От документите става ясно защо немската войска е хвърлила толкова усилия за завземането точно на това трасе. Според сведенията на разузнаването на райха, жп линията от Ленинград на Колския полуостров е имала първостепенно стратегическо значение, защото в плановете на немската армия една от най-важните задачи е била прекъсването на съобщенията по линията. Това сподели председателят на Фонда за подкрепа на служителите от ФСБ от Мурмаска област, генерал-майор от ФСБ в оставка Генадий Гурилев, който притежава превод на немските разсекретени документи.
«С това геройският подвиг на съветските войници изглежда още по-значим. Благодарение на съветските войници пътят остана действащ за всички години от войната, това доказват документите и наградите от жп ведомството», — каза Гурилев.
От какво се е страхувала Германия
Секретните документи са били съставени в навечерието на войната. От два от тях става ясно защо агресорите са хвърлили толкова усилия за бомбардировката на жп линията Ленинград-Мурманск. Първият документ е обзор на транспортната ситуация в северозападната част на СССР, той е от 1 юни 1937 г.
А военно-географският обзор на Карелия и Колския полуостров е направен само няколко седмици преди нападението на Германия, на 15 юни 1941 г.
Във връзка с това по-нататък следва описание на жп линията Вологда-Архангелск, свързваща южна Русия с Бяло море, Мурманската жп линия, свързваща Ленинград с пристанищата на Северния Ледовит океан. Посочва се активната модернизация на построеното през 1916 г. трасе до Мурманск — неговото разширение, електрификация.
С какво атакува Германия
В документа от 1941 г. се казва ясно, че «основата на Северозападната зона е Кировската жп линия, чието разрушаване е най-ефективният начин за отрязването на Карелия и Колския полуостров от Централна Русия от една страна, както и цялата Европейска част на Русия и нейното единствено океанско пристанище Мурманск от друга. Разрушаването на тази връзка трябвало да се извърши северно от Беломорск, защото там неотдавна бил построен алтернативен маршрут на изток (Архангелск)».
По данни на разузнаването, тази жп линия била в добро състояние. Подчертава се фактът, че в резултат на създаването на хидроелектроцентрала между Кандалакша и Мурмарнск, целият път бил електрифициран, мостовете и пътищата били усъвършенствани, отбелязва се, че това е уникален случай за времето си.
Този транспортен коридор имал огромно значение. Както отбелязват немските аналитици в документите, освен излизането на Северния Ледовит океан, той давал достъп до най-богатите местонаходища в Колския полустров.
Затова е закономерен фактът, че от началото на войната Германия правила всичко възможно, за да ликвидира този път. За целта в Заполярието била изпратена армия «Норвегия» — два германски и един фински корпуси, които били подкрепяни от силите на 5-ти въздушен флот и ВМС на Германия.
Немците започват бомбардировката на жп линията Октябърск на 26 юни 1941 г. За годините на войната самолетите на фашистка Германия бомбардират 97 пъти линията, хвърлени са 757 фугасни и 42 хиляди запалителни бомби. Като цяло на територията на Колския полуостров в годините на войната са повредени 216 паровози и електровози и 1300 вагони.
News Front