Джихадистите за първи път атакуваха Алепо, един от най-големите градове в Сирия, през 2012 г. и оттогава борбата за мегаполиса не бе спирала. Те притежаваха 60 % от територията на града. Контролът на правителствената войска се разпростираше само върху предградията и западната половина на Алепо. Ислямистите се укрепиха в източната част на града и получаваха снабдяване с боеприпси и жива сила от намиращата се на 45 км Турция.
Ситуацията беше критична и нейната промяна дойде с решението на Башар Асад да потърси военна помощ от Русия. По негова молба на 30 септември 2015 г. в Сирия пристигнаха първите части от ВКС на РФ, а руските военачалници пристъпиха към планиране и изпълнение на операцията по унищожаване на терористите. В резултат на това в хода на войната настъпи прелом, а Алепо бе освободен.
Военният експерт Давид Гор сподели нюанси от операцията по освобождението на Алепо.
«Уникалността на операцията е в комплексния подход в решаването на сирийската криза. Руските военни специалисти предложиха най-безопасния за боеспособните части на САА план за обкръжение и тотално блокиране на Източно Алепо. Лишавайки терористите от преките им доставки на боеприпаси, оръжие и жива сила, ВКС на Русия започна методично да унищожава складовете и щабовете на терористите, атакувайки целите с помощта на високоточно оръжие.
Едновременно с това бяха унищожени конвои на терористи, насочващи се към мегаполиса от страна на турската граница, а също от метежната провинция Идлиб. Блокирайки терористите, правителствените сили с подкрепата на ВКС на РФ сломиха духа на терористите. Те за първи път осъзнаха, че ще бъдат унищожени, ако не приемат условията за капитулация.
Тогава джихадистите се разцепиха — едни се предадоха, а след проверка получиха легализация срещу клетва за отказ от въоръжена борба, а други бяха преместени в провинция Идлиб. В тази операция има и други съществени детайли и обстоятелства, които съдействаха за успеха, но те не се разгласяват».
След частичното извеждане на частите на ИД от Сирия през декември 2016 г., когато числеността на контингента им бе съкратен два пъти, резултатността при ликвидирането на ислямистите остана на предишно високо ниво. В сравнение с това нивото на международната коалиция на САЩ около Мосул изглежда откровен провал.
Операциите по освобождението на Алепо и Мосул се извършваха едновременно, техните резултати (ефективността им) могат да бъдат сравнени.
За щурма към Мосул коалицията събра над 85 хиляди иракски войници, 60 хиляди кюрдски опълченци и местните групировки на асирийските християни и туркмени-сунити. Всички те бяха подкрепяни от американските 101-а и 1-а въздушно-десантни пехотни дивизии.
Точният брой на участващите в щурма на Мосул американци не е известен, но, според изявленията на редица аналитици и наблюдатели, техният броя надвишава 2500 човека.
Общо това прави 200-хилядна групировка на международната коалиция, комплектована със западна бойна техника. Същата тази коалиция загуби в боевете срещу гарнизона в Мосул от 20 до 30 хиляди човека и така и не успя до край да изпълни поставената задача.
Западната част на Мосул и до момента е под контрола на терористите.
Обсадата и щурма към Мосул могат да влязат в учебниците по военно изкуство като най-дългото и най-безрезултатното сражение в световната история.
