Въпреки започналия кастинг за интелектуалци в листите, едва ли в парламента ще се чува техния глас, вместо на някоя Менда или Цецка.
95% от времето на депутатите минава в гласуване на текстове, за които хал хабер си нямат какво означават: „Параграф 16 се изменя така — в чл. 55, алинея 2 накрая се поставя запетая и се добавя „освен в случаите по чл. 67, ал. 4“.
Ако интелектуалецът иска да е пълноценен депутат, той трябва да си преведе този текст, да вникне в него и, ако схване за какво става въпрос и не е съгласен — да предложи алтернативен.
Другото е да станеш лице под наем за лозунги и за общи приказки.
Дори даден текст или закон да е подготвен от специалисти в съответната област и да е юридически издържан, не означава, че е справедлив.
Това, че Стефан Данаилов примерно е подремвал на първия ред в няколко парламента или в правителствената «кошара» не предотврати нито заменките, нито плоския данък, нито избора на Пеевски.
В последния парламент в същата ситуация се озова друго популярно лице — Росен Петров.
Калин Първанов, журналист