Да, за разлика от своя предшественик афро-американеца Барак Хюсеин Обама станал, Нобелов лауреат за мир в първите дни на президентството си, без да е направил нищо за мира, освен куп красиви приказки и изтеглил голяма част от американските войски от Ирак едва след година и половина, през което време и след това постоянно изправяше света на ръба на световна война, 45-тият президент на САЩ Доналд Тръмп, чиято предизборна кампания беше постоянно негативно осветлявана от всички водещи американски медии и подвасалните на САЩ Европейски медии, започна да изпълнява своята програма още от първия ден след своята инагурация!
Забележително! В един период на световната история, когато на върха на политическите пирамиди на държавите и международните институции, благодарение на същите вездесъщо промиващи мозъците на масите медии, като мощен инструмент на финансовата олигархия, се възкачват посредствени личности, които веднага забравят за предизборните си обещания Доналд Тръмп, независимо от добре заплащаната съпротива, без колебание започна да реализира обещанията си.
Това определено силно впечатлява. То разколеба редица от дежурните преди анализатори и ръководствата на политически партии и движения в Европа, които и преди в една или друга степен бяха в опозиция на политиката на националните и международните институции, работещи в съответствие със стратегическите цели на неолибералния глобализъм и вдъхвайки им смелост им придаде ново дихание в борбата за променяне на международния порядък, установен след края на Студената война. Така по логиката на историята те се оказаха в лагера на политиките, които провеждаха В.Путин и Кси Дзипин в съответствие с принципите на консервативния национализъм, които под натиска на реалиите на съвременната американска действителност беше осъзнал Доналд Тръмп и артикулирайки ги високо спечели битката срещу голяма част от американския истеблишмънт.
В същото време голяма част от първосигнално мислещите журналисти, които доминират в публичните медии, а също масата от политически номади, които сменят партия след партия с единствената цел да са на върха на политическата пирамида започнаха кой внимателно оглеждайки се, кой направо гръмогласно да пеят дитирамби и панегерици в чест на “героя” Доналд Тръмп, който щял “да постави всички на място.
Така леко-полека започна познатата история в световното публично пространство, както разбира се и у нас, да се създава нов мит, в каквито бяха въздигнати мнозиноството политически лилипути от епохата на неолибералния глобализъм, последвала формално края на
“Студената война”. Сред които с погнуса не можем да не споменем М.Горбачов и Б. Елцин (СССР- Русия), Н. Саркози и Фр. Оланд(Франция), С. Берлускони (Италия), Х.ван Ромпой (Белгия –ЕС), Дж. У. Буш и споменатия вече Б. Обама (САЩ) и разбира се Б.Борисов(България).
Въпреки, че беше наричан с най-отвратителнте епитети, включително и “фашист” Доналд Тръмп като политически лидер, а не бизнесмен, е все още загадка. Затова е добре да не се бърза с очакванията за радикално променяне на политиката на САЩ в световната система. Сменянето на глобалистката риторика с риториката на консервативния национализъм съвсем не означава, че САЩ ще се откажат от хегемонистките си претенции. Защото това ще бъде политика, която според Д.Тръмп трябва “да върне величието на Америка” поставено под съмнение не само от нейните противници, но и от приятелите й в предишната епоха на неолибералния глобализъм, налаган с всякакви средства, включително и с купуването на лоялност от страна на какви ли не политически структури и субекти. Това означава, че без да се отказва от хегемонистките си позиции и ролята си на “световен жандарм” САЩ ще прекратят разходите за разни изгои – НПО-та и каво ли не, а вкараните в “кошарата” на НАТО “съюзници” ще трябва да плащат сами за своята безопасност. Накратко, идеологията на хегемонизма няма да бъде сменена с идеология на лидерството, просто защото противоречи на националната философия на САЩ –прагматизма. Напротив, тя още по-усърдно ще се следва:”Всичко, което е добро и полезно за Америка ще се подкрепя.” Именно в този смисъл трябва да се разбират реверансите и смегчената риторика на Д.Тръмп към В.Путин и Русия, заради опасността от глобалния тероризъм и за самите САЩ, а съвсем не, че Д.Тръмп е готов да води с В.Путин и Кси Дзипин диалог за променяне на системата на международния порядък, която всъщност е една от източниците на този тероризъм. Това трябва да отчитат като “едно на ум” Русия и Китай, когато предприемат следващите стъпки в реализацията на геополитиката и геостратегията от последното десетилетие.
В този смисъл въпреки шока, който предизвика в праволинейните неолиберални глобалисти, които бяха приели тази идеология като превърнат образ на идеологията на комунистическия интернационализъм, но не в интерес на “пролетариите от всички страни”, а в интерес на самите капиталисти интегрирани в ТНК, милиардерът Доналд Тръмп в ролята на 45-тия президент на САЩ съвсем не е готов и няма никакво намерение да прави революция в системата на капитализма и да работи за установяване на нов международен порядък в интерес на всички народи. Това е така поради много причини както от личностно субективен характер, така и от обективен характер. Това трябва да се има предвид както от ограничените възможности на американския президент, който и да било той, тъй като системата от противовеси и баланси в САЩ е много силна, така и от факта, че голяма част от системата на американския истеблишмънт, включително и от собствената му Републиканска партия е против него. Д.Тръмп няма идеология, нито програма, а набор от послания, които обществото на “белите американци” искаше да чуе и чу и затова го подкрепи, но това още нищо не означава. Новите назначения не представляват широките среди на привържениците на републиканците, а хора свързани с него в бизнеса и предизборната му кампания и както вече се видя изповядват различни възгледи и подходи към процесите и събитията в света.
И все пак чрез заявените инициативи и намерения в голямата си част Д.Тръмп дава шанс на света да се отдалечи от ръба на нова глобална война, чийто призрак все по-упорито присъстваше в годините на администрацията на Б.Обама.
И още, политиката на едни съсредоточени в себе си САЩ, за да върнат величието си, открива надежда за всички онези политически сили в света, които искат промяна в системата на международните отношения и изграждането й в съответствие с действителните демократични принципи на национален суверенитет, равенство, справедливост и солидарност.
А това определено означава откриване на хоризонт за човечеството в неговия поход към бъдещето.
Проф. д-р Петко Ганчев