Много фанфари звучаха след конгреса на БСП. Дежурните вувузели бяха пуснати докрай. Така случайният читател научи, че няма начин Корнелия Нинова да не е премиер, че нейната гъвкава сила е трансформирала БСП, че левицата се е обновила, направила си е нова пластична операция и е поопънала бръчките.
Центровете и епицентровете предварително възвестиха победа на изборите и започнаха да преследват със статии всеки, който дори и на милиметър си позволеше да се отклони от генералната линия на култа към полата на Нинова.
Опитите да ни продадат розова утопия на зелено, без да е ясно дали БСП има идейните сили да свърши всичко, което си е поставила за цел, станаха толкова брутални, че май е необходимо да кажем няколко реалистични и отрезвяващи думи и то в името на здравия разум.
Ръководството на БСП в момента прилича на група от тийнейджъри, които са прекалили с химическите препарати и вярват, че виденията им са истински.
Това, което остана неназовано и неизказано, е, че в името на бъдещата власт БСП заряза ценни леви идеи, ампутира ги от програмата си и ги захвърли на политическото бунище. Примерът с отказа от отмяната на плоския данък е най-болезнен. Пред очите на цялото общество, а и на всичките си членове, левицата се отказа от програмна постановка, която развива като водеща от поне четири години насам. Вместо идейна последователност, ни предложиха уставна гилотина и който смята, че това е полезен процес, вероятно е прекалил с четенето на детски приказки.
Една партия има право на промяна, на радикални организационни действия, но това, което не може да си позволи, е идейното отстъпление.
БСП обаче наблегна на уставните хватки и остави левите идеи в прашния ъгъл на забравените намерения.
Речта на Корнелия Нинова, дори и да може да бъде оценена като силна, няма как да бъде наречена «лява«. Идеята за промяната не е нито лява, нито дясно. БСП нахвърля десетина пожелателни цели, но колко от тях носят автентичен ляв заряд!?
Проблемът в изоставянето на леви идеи е много голям!
БСП си позволява да оголва политически пространства, а всички знаем, че те не търпят вакуум. Рано или късно някой ще се опита да се намести в тях.
Ето — АБВ вече опитаха!
Те излязоха с една развихрена левичарска програма, която предвижда отпадане на плоския данък, както и реален поглед към ударените от прехода, а не към успелите от него.
Длъжен съм да направя едно уточнение!!!
Пет пари не давам за АБВ!
И, честно казано, смятам, че всичко в тази партия е бутафория! Харесва ми политическият ентусиазъм и реторика на новия лидер Константин Проданов, но социалният патос сам по себе си не е никаква идейна програма.
АБВ има да отговаря пред историята за много вини — за подкрепата на заема от 16 милиарда, за пенсионната реформа, за гласуването на закона на концесиите, за това, че легитимириха втория кабинет на Борисов и бяха най-вярната му парламентарна патерица.
Тоест — АБВ не са лява партия, а да не говорим за това, че сенките на Първанов, Румен Петков и Калфин винаги ще тегнат над тази формация като черни призраци.
Но АБВ инстинктивно усетиха, че пред тях стои отворено ляво пространство, което БСП отстъпва доброволно и нахлуха в него като орда.
АБВ няма да са истинската лява партия на страната, но, знае ли човек, един ден такава формация може да се появи и тогава БСП ще се чуди и мае защо е изоставила левите ценности и ги и дала на друг.
На президентските избори се видя, че мнозина кандидати се насочиха към гласовете на левицата и този процес трябваше да е като сигнална камбана за БСП. Вотът мина, кандидатурата на ген. Радев сплоти левите около БСП, но при друго развитие на нещата можеше да не е така. Ген. Радев успя да стане символ на чаканата промяна и така привлече избиратели, но президентската институция предполага максимален консенсус и обединение.
В автентични политически избори като парламентарните нещата стоят по друг начин — там на преден план излиза идейната същност! БСП се опитва да се държи като президентска партия, търси максимално широко поле от избиратели, но това е поредния хазартен ход. Защото, пускайки въдицата надалече, тя може да загуби левите избиратели, които отдавна искат идейна програма, радикални промени и най-важното — никакво отстъпване от конкретни принципи и леви ценности!
Е, да, но БСП си позволи да освободи територия, остави празно пространство и така левицата пак ще се напълни с дребни паразити, които ще искат да се възползват от ситуацията. Ето Татяна Дончева се събра с АБВ и се отказа от постановката, че «няма ляво и дясно». Това също е инстинкт, а и знак, че в левицата е останало празно идейно поле и битката ще е изцяло за него.
А БСП самичка се отстрани от тази битка и захвърли оръжията в ъгъла.
Опасявам се, че всеки път, когато властта заблести на хоризонта, БСП се поддава на опасната илюзия, че тя не трябва да е лява, за да не би да изплаши избирателите.
И резултатите заради това все са изненадващи. Поради същата причина през 2005 година, когато левицата беше във форма и на върха на вълната, не успя да спечели убедително изборите. Защото пак изостави левите пространства в името на широките избиратели.
А номерът е съвсем друг!
Да бъдеш идеен и с това да привличаш хората!
Да имаш радикални идеи и това да е твоят номер на изборите! Простичко е!
Но е урок, който БСП така и не успя да научи…!!!
Румен Петков, член на БСП, собственик на Поглед. инфо.