Не очаквам рестарт на руско-американските отношения. В момента руско-американските отношения са в много лошо състояние и няма такъв вълшебен ключ, който да промени ситуацията.
Това лошо състояние е обусловено от редица фактори. Не помня американският Конгрес да е бил настроен до такава степен антируски от разпадането на Съветския съюз, та дори и по време на студената война.Това е фактор, който на президента Тръмп ще му бъде много трудно да преодолее. Общественото мнение, политическите експерти също се отнасят силно негативно към Русия, а и военният елит откровено възприема Русия като потенциален противник.
Това каза по радио „Хоризонт“ руският политолог, историк и публицист Николай Злобин, директор на Центъра за глобални интереси във Вашингтон.
Макар да е очевидно че Тръмп иска да подобри отношенията си с Русия, ще му се наложи да преодолее много препятствия. Ще трябва да отговаря защо го прави и какво ще получи Америка в замяна.
И това — на фона на множеството други сериозни проблеми, които стоят пред Тръмп. Затова смятам, че на този етап може да се очаква само промяна в реториката, която ще стане по-малко оскърбителна и агресивна, както от страна на Вашингтон, така и на Москва. Мисля, че ще се появят възможности за сътрудничество по отделни проблеми, например, по сирийския въпрос, ядреното разоръжаване, контролът над ядреното оръжие, които могат да положат основа за възстановяване на доверието.
Доверието между двете страни в момента е на опасно ниско ниво и то трудно ще бъде възстановено. В САЩ ситуацията се усложнява и от факта, че повечето американци подозират Тръмп в някакви тайни лични или бизнес интереси, свързани с Москва. Затова и стъпките на Тръмп за подобряване на отношенията с Русия ще се възприемат крайно подозрително.
На Тръмп ще му се наложи да похарчи много политически капитал, който той изразходва и по темата с миграцията. А рейтингът му, да го кажем директно, не е толкова висок. Евентуалното противопоставяне на елита, общественото мнение, политиците, военните, би било прекалено опасно за него. Москва също би се съгласила на подобряване на отношенията само в свой интерес.
Тя извлече много дивиденти от санкциите. Кремъл успя да сплоти руското общество, миналата година проведе доста успешни парламентарни и местни избори. Другата година ще има президентски избори, а Америка и Европа са добри инструменти за влияние върху общественото мнение. Да, Русия се нуждае от инвестиции, технологии, безопасност, но от друга страна тя безусловно не би координирала политиката си със САЩ. Има принципни неща, които Русия не би приела като предмет за преговори: Украйна, постсъветското пространство, обемът ядрено оръжие, който Кремъл контролира.
Възможности за сътрудничество могат да се търсят по въпроса за Сирия. Там Тръмп би се решил на сътрудничество с Москва, ако тя вкара свои въоръжени сили в Сирия за борба с Ислямска държава. Дали обаче Москва би направила такава стъпка, за мен е голям въпрос. Иран и Китай също са теми, по които е трудно да се намерят компромиси между Русия и САЩ, и които могат да бъдат предмет на обсъждане между Путин и Тръмп. Но процесът на сближаване ще бъде дълъг, противоречив, тежък и ще изисква всекидневна работа. Дали Тръмп е готов на това в името на постепенното подобряване на отношенията с Москва, не мога да кажа.
Въпросът за смекчаване на санкциите дори не е внесен от Белия дом за разглеждане в Конгреса, предполагам, от презумпцията, че реакцията на Конгреса ще е негативна. Тръмп има възможност да смекчи или отмени санкции, въведени с президентски указ. Но за това той трябва да подготви общественото мнение, при това в посоката, характерна за изказването му при встъпването в длъжност — че ще води политика в интерес на Америка.
Но едва ли може да се очаква безусловна отмяна на санкциите, въведени с президентски указ. Това, което се случи на 2-ри февруари — корекцията, свързана с невъзможността на американските компании да плащат в Русия лицензи за продажба на телефони, компютри, е безусловно въпрос, който изискваше чисто техническо решение и няма нищо общо със санкциите. Според мен, руската преса просто не представи правилно този въпрос. Засега не виждам, какво може да предложи Русия на САЩ в замяна на смекчаването на санкциите. Съединените щати и президентът обаче имат още един механизъм, често използван в американската политика — игнорирането на санкциите.
Този метод дълги години се прилагаше спрямо поправката Джексън-Веник по отношение на Съветския съюз, а след това и на Русия, която президентът замразяваше с укази. Според мен обаче такава идея не се обмисля. Както казах, Съединените щати биха поискали нещо в замяна, но Москва не излиза с такива инициативи и не мисля, че могат да се очакват в бъдеще. Путин казва: „Няма да обсъждаме санкциите, няма да предлагаме нищо в замяна. Не сме ги въвели ние“. Но, ако Русия не ги обсъжда, за какво да ги обсъжда Америка? Мисля, че на този етап няма перспективи за тяхната отмяна.
Мисля, че Москва не изпитва огромно уважение към НАТО, към ЕС и Европа като цяло, смятайки че Европа, включително източната ѝ част, се е превърнала в територия политически и военно контролирана от САЩ. Затова през последните години Москва смяташе за безсмислени всякакви разговори с Европа, тъй като главният отговарящ за политиката й се намира във Вашингтон.
Но, както е известно, на Москва не ѝ се удаваше особено диалогът с Вашингтон. След идването на Тръмп на власт, Москва смята, че ситуацията се променя, че Тръмп е безразличен към Европа. Но изявленията му след встъпването в длъжност не свидетелстват за такова безразличие. Мнозина искат да вярват, че Тръмп има по-хладно отношение и към НАТО. И Москва смята, че отслабнала Европа днес ще е по-способна да води преговори с Москва, включително за създаване на зони за сигурност в Европа. Според мен това е малко наивна позиция. Американско-европейското военно-политическо единство няма да бъде силно накърнено. Москва очаква резултатите от изборите в Германия, Франция.
Тя разчита, че с новият европейски елит, който ще прилича на Тръмп и ще бъде по-национално ориентиран, тя по-леко ще води преговори. Но такъв елит все още не е дошъл на власт и не е сигурно, че ще дойде. Що се отнася до общата оценка на военната ситуация и безопасността в Европа, пример за това е източна Украйна, за чиято безопасност Русия и Европа не могат да се договорят. Няма общ подход, няма никакви концепции, които да се дискутират. Затова си мисля, че психологическата война в Европа и в местата на съприкосновение Русия — НАТО, наподобяваща времето на студената война, ще продължи: с военни учения и навлизания в чужди територии. Тя ще продължи, докато политиците не намерят общ език. Засега не виждам възможност за намиране на общ език.
За Москва Балканите винаги са били „сърцето на Европа“. Има такова старо руско възприятие: ако Балканите са стабилни, стабилна е Европа, стабилна е и Русия. За САЩ този въпрос не е принципно важен. Според мен, повечето американски външнополитически анализатори не придават особено значение на Балканите в европейската политика.
Затова, според мен, Русия ще се опита да се възползва от ситуацията в момента, на първо място, чрез икономически лостове и енергетиката. И мисля, че тя има всички шансове, ако Вашингтон заеме неутрална позиция. А каква ще е позицията на администрацията на Тръмп, според мен ще стане ясно до лятото.
Днес той просто няма политика по отношение на Балканите.