Имитацията на борба за интересите на народа, за социална справедливост и за защита на националните интереси днес е повсеместна.
Със задълбочаване на икономическата криза все повече се забелязва олевяване в настроенията на наемните работници в България, а това принуждава собствениците на властта у нас да инвестират в различни имитации на «левичарство» — в говорене, в политики, в графика.
«Левите» имитатори заразиха дори и традиционните партии.
От къде надзърта «лявата» алтернатива
За всички е ясно, че на предстоящите избори основното противопоставяне ще бъде между двете големи партии: «ГЕРБ» и «БСП».
Първата представлява интересите на едрия капитал вдясно, а втората — интересите на едрия и средния капитал вляво. (като говорим за «ляво» и «дясно» нямаме предвид идеологическата подплънка на термините, а формалното разделение на лагерите. Да го наречем географското…
Целта на собствениците на властта у нас е ясна: за когото и да гласуват избирателите, резултатът винаги да е в полза на капитала.
Първата партия се ползва с възможността да говори с дясна популистка терминология, а втората — с лява.
Резултатът се измерва единствено с възможността едни и същи господари да властват чрез назначени от тях политически марионетки.
Тази схема ощетява автентичното дясно и автентичното ляво у нас, като имитира дясно и ляво говорене, и генерира възможността държавните финансови потоци да попадат винаги в едни и същи частни капиталистически образувания без значение коя от големите партии ще има възможността да управлява.
Все едно да отидете на конни залагания и там да залагате на гонка от два коня, които са собственост на един и същ олигархичен кръг бизнесмени.
Единият кон бяга в десния коридор, а другият в левия.
Е, в гонката участват и други коне, но те, понеже се прехранват с остатъците от храната на големите коне, са толкова изпосталяли, че едва мърдат.
Но да се върнем в «ляво».
Назначаването за «лява» партия БСП получи, за да може да приспи наемните работници и да гарантира пропагандата на «буржоазен социализъм».
Естествено, кадри, които са израснали с комунистическа закалка, биха били непредвидими в своето поведение.
Въпреки опитите за прокарване на партийна корупция, за разцепление в редиците на БСП, за въвличането им в по-големи или по-дребни бизнес проекти, тези хора притежават и някаква идеологическа съвест, която ги прави ненадеждни играчи в борбата на капитала, като класа, за власт.
Корпоративният елемент при доста от тези хора се губи. Затова собствениците на властта инвестираха средства, медийна активност и сили, за да произведат ново ръководство за БСП.
И успяха… Сега е налице обикновен факт — скрити под «лявото» (но отхвърлящо лявата идеологическа теория) говорене на новото ръководство се леят дитирамби във възхвала на «буржоазния социализъм».
Т.е., за това, че ролята на една «социалистическа» партия е да гримира капитализма, така че той да не изглежда на вмирисан труп, а да придобие образа на някаква неотразима Мис Вселена. това е изпитан метод на капитализма.
В нейния арсенал измамата е оръжие на особена почит.
«Буржоата социалисти искат да запазят условията на живот на съвременното общество, но без борбите и опасностите, които неизбежно произтичат от тях.
Те искат да запазят съществуващото общество, но без онези елементи, които го революционизират и разлагат.
Те искат да има едър капитал без наемен труд.
Едрият капитал си представя света, в който тя господства, естествено, като най-добрия свят.
Буржоазният «социализъм» разработва тая утешителна представа в повече или по-малко цялостна система. Като призовава наемният труд да осъществи неговата система и да влезе в новия Ерусалим, той всъщност иска само наемният работник да си остане в сегашното общество, но да се откаже от своята враждебна представа за това общество.
Своя най-подходящ израз буржоазният социализъм намира едва когато се превръща в чисто ораторска фраза.
Свободна търговия! — за да има чуждестранни инвестиции; покровителствени мита! — за да се отворят евентуално работни места;
Може би само затвори с отделни килии! останаха в интерес на работническата класа: това е последната, единствената сериозно казана дума на буржоазния социализъм.
Социализмът на буржоазията се състои именно в твърдението, че буржоата са буржоа — в интереса на работническата класа.» (Маркс и Енгелс, Манифест на комунистическата партия)
Вслушайте се в «лявото» говорене на новите «леви» политици.
Вие ще откриете там редица ужасяващи социални язви: страшно социално неравенство, масова бедност, вледеняваща корупция и т.н.
Но няма да откриете нито дума за първопричината на всичко това — за монополизма на съвременната капиталистическа собственост в икономиката на България (едва ли този монополизъм носи името Бойко Борисов, освен ако съвсем не сме подивели в тази капиталистическа «демокрация»).
Няма да откриете дума за необходимостта от национализация, но ще намерите «идеалът» за социален живот: «Наша грижа са средните и малки предприятия… Нашата голяма цел е българските компании да получат на едно място финансово подпомагане, административно обслужване, с минимално бюрократични спънки, дялово или кредитно финансиране за своя бизнес с дългови инструменти и застраховка за износ…»
И нито дума за наемните работници…
Излиза, че новите «леви» политици в БСП мечтаят за свят, в който капиталистът преживява без наемните работници, и които залагат не на труда, а на капитала — това е коледната приказка на влюбените в капитализма «социалисти».
Естествено, в БСП новото ръководство не се наричат «буржоазни социалисти».
Напротив, дори се обиждат на подобен етикет.
Де гордо размахват знамето на «социализма и социалдемокрацията» и се гордеят, че са част от Социнтерна и ПЕС.
Те са се втренчили в «социалните постижения на ЕС», но забравят, че тези постижения са плод на съществуването на СССР и на страните от социалистическата система.
След разрушаването на тази система и контрареволюционните промени в края на 20-ти век «социалните постижения» на Запад са подложени на непрекъснати атаки и ликвидация.
Днешната социалдемокрация е обикновена модификация на капитализма.
Днешният лъжлив «социализъм», поне в представите на шепата завзели Партията БСП гурута, е нищо повече от обикновен либерализъм, прикрит за маската на «социализъм» (която нещастна думичка присъства само в названието на Партията) — думичката е няма и безмълвна в тези партийни и надпартийни организации — и в БСП, и в ПЕС, и в Социнтерна.
Думичката «социализъм» е превърната в плаха, сплашена и дори пребита от бой, съборена на земята, сред останките от пируването в Елисейския дворец, жена — някога борбена, днес — с вид на безумна блудница.
Ресурсите, обаче, вече не стигат дори за свръхбогатите държави и бизнесмени, а какво остава тези ресурси да се пренасочат и за удовлетворяване на амбициите на шепа социалдемократи в Източна Европа?
Работническата класа на Запад разбира това и отговаря с мощно протестно движение.
А в България — се е отдала на месиански песнопения и апатия.
Защото капиталът у нас отне силите и гнева й.
Днес ниновата БСП открито прави опити да зомбира социалистите и наемните работници и да ги отклони от всяка възможна тяхна борба за премахване на капиталистическата действителност.
Отношението към работническата класа е критерий за социализъм или за капитализъм.
А в речта на г-жа Корнелия Нинова на 49-ия конгрес на БСП такива понятия просто няма.
Нинова е политик, който вижда политиката единствено през прозореца на дома си.
И вярва безусловно в европейските ценности.
И, кой знае защо, комунизмът и социализмът като социални алтернативи просто не влизат в интересите на г-жа Нинова.
Все пак живеем в демокрация.
Всеки има право на възгледи, дори и такива, които защитават капиталистическата матрица.
Демократично…
Уважаеми социалисти, демокрацията е несъмнена европейска ценност. Но демокрация извън времето и пространството, извън определен социален строй, демокрация без класово съдържание, не съществува.
Генерал де Гол на въпроса «Защо не забраните комунистическата партия във Франция?» отговаря: «Аз не мога да забраня работническата класа».
Май новото ръководство на БСП така ненавижда марксизма, че не желае дори да се съобрази с обективната реалност, ако последната потвърждава верността на марксистката теория.
И стигаме до тъпи алабалистики в документите на БСП от рода на:
«Пазарна икономика — да, пазарно общество — не».
Безумие!
Може ли общественият живот при капиталистическата пазарна икономика да бъде свободна от капиталистическата политика, морал и право, ако те имат за задача да съхраняват и защитават тази икономика?
Или капиталът, подобно на Дух Свети, възниква сам от себе си, без да има каквито и да е отношения с пазара на труда и с пазара на стоките?!
Пазарна икономика без пазарно общество и пазарно общество без пазарна икономика просто не съществува, уважаема г-жо Нинова.
И няма как да отделите пазарната алчност от висшите духовни потребности, ако надникнете в такива теми като образованието, книгоиздаването, рисуването, театъра…
Но се намират политически «божи кравички», особено в средите на нееднократно лъганите от ръководствата си социалисти, които се възторгват на ниновите риторически салтоморталета и блеят: «Ах, колко е прекрасна! Как само говори! Колко е смела! Колко е вдъхновена!…»
Всъщност, зад старанието на сладкогласния лидер на «БСП» (със слушалки, които й диктуват речта в ушите) да гримира капитализма и да го ашладиса със социалдемократически калем и да откъсне социалистите от идеята за борба за социализъм трябва да видим страха в очите на властта от въпроса:
«Какво ще се случи, ако нашият народ отново поиска да си върне социализма в България?»
А този въпрос рано или късно ще прониже и мозъчните клетки на наемните работници… Задължително!
А падналата в калта няма жена ще се изправи на крака, ще изтръска праха, калта и блатистите водорасли от тялото си, ще поеме отново дъх и, окрилена от справедливото възмущение на масите, един ден ще ги поведе.
Към онзи нов социализъм, в който пиявиците ще престанат да смучат кръвта на трудовия народ, а паразитите ще бъдат изхвърлени от тялото, което се отърсва от болестта.
Д-р „Сенекс”