По време на наскоро завършилите преговори за Сирия в Астана липсваха представители на Катар и Саудитска Арабия. Не бяха поканени.
Както не бяха поканени и ИД, и Джебхат ан-Нусра, а също представителите на сирийските кюрди от Демократичния съюз. Последните липсваха по настояване на Турция.
Защо липсваше Саудитска Арабия на преговорите?
Икономиката на Кралството е само «нефтена», но там са налице редица особености.
Първо, огромен обем от натрупана парична маса. За разлика от Русия, която използва нефтогазовите приходи в бюджетната сфера, в Кралството парите са тотално контролирани лично от краля. Всички решения за стратегическите вложени в «стабилизизационния фонд» се вземат от него.
Тези колосални средства вече много десетилетия се влагат във външната политика — т.е. за укрепване влиянието на Саудитска Арабия в света.
Вложенията вървят на първо място към ислямския свят: Ер Рияд финансира строителството на джамии, спонсорира ислямското образование, подкрепя ислямистките радикали…
Но съвсем не само тях.
След поредицата скандали в последните месеци стана ясно, че лобистки фирми, формално работещи в бизнес-структури, всъщност са били финансирани по официалните канали на Саудитска Арабия. Това шокира западното общество. Оказа се, че най-крупните суми от саудитските пари съвсем не са били влагани в облигации в американския федерален резерв, а са били насочвани за финансиране на лобизъм — за прокарване интересите на Ер Рияд в САЩ.
Саудитска Арабия дори директно е наливала пари за лансиране на американски политици от висшия ешалон, включително до Овалния кабинет.
Саудитска Арабия винаги е подкрепяла Барак Обама, а той винаги е лансирал техните интереси. За последните десетилетия в Америка не е имало по-враждебна към отдавнашния съюзник на САЩ в Близкия Изток — Израел — от заминалата си администрация на Обама.
На миналите избори Саудитска Арабия заложи на Хилъри Клинтън. Най-близката съветничка на Хилъри е «втората й дъщеря, по дух по-близка и от Челси — Хума Абедин, притежателка на саудитско-американско гражданство, а и произхождаща от семейство на ръководителя на една от спецслужбите на Кралството. Никой от сериозните експерти не се и съмнява, че победата на демократите щеше донесе на мис Абедин ако не поста държавен секретар, то нещо не по-малко влиятелно — и това щеше да бъде от полза само на Ер Рияд.
«Ислямските интереси» в Киев
Безсмислено е Саудитска Арабия да влага пари в администрацията на Тръмп.
Нелошите възможности на Катар са силно обрязани след неотдавнашните споразумения на Москва с Доха за «Роснефт».
Армията на Саудитска Арабия традиционно воюва лошо, дори може да се каже — трагично. При това тя е заета с проблемите около Йемен. Що се отнася до «хибридните войски» (терористите) в Сирия, то дори те се оказаха слаби и търпят поражение.
По тази причина сега саудитците трескаво са стараят да намерят изход от сложната ситуация.
В този смисъл, нека погледнем последните контакти на киевската власт със зачестилите в Украйна представители на Ер Рияд — не на най-високо ниво, но с най-различен статус. На пръв поглед тези контакти са напълно неясни, защото точки на пресичане между двете държави практически няма.
Във връзка с това редица египетски и ливански журналисти в последно време обясняват интереса на Саудитска Арабия към Киев с вероятното изостряне на конфликта в Украйна.
Голяма е вероятността — и това са плановете на Саудитска Арабия — при такова развитие на събитията руското ръководство да бъде принудено да прекрати сирийската кампания и да се заеме с Донбас. Експертите, работещи по този хипотетичен вариант, твърдят, че вероятността от подобен сценарий е достатъчно голяма.
Второ, украинската върхушка е традиционно продажна отгоре до долу, а и според мащабите на световните финанси, е доста бедна. Цялата украинска върхушка може да се купи вкупом. В сравнение с парите, които Саудитска Арабия вложи във войната в Сирия, това са стотинки.
А украинските «ястреби», освен всичко друго, са готови да вземат пари за война с «московците» от когото и да е.
Трето, влиянието на Саудитска Арабия върху американската политика продължава да е налице, то се разпространява и върху «стопаните» от киевската хунта — т.е. върху тези, които я докараха на власт. В дадената ситуация американците не могат да бъдат заставени в прав текст да лобират за Саудитска Арабия, но саудитците могат да убедят приятелите си от Вашингтон да пожертват за тези цели украинската армия — това е къде-къде по-проста задача.
Вероятността от подобно развитие на ситуацията е голяма, а това трябва да се отчете от всички заинтересовани страни.
Още повече, че чрез последното изостряне на бойните действия в Донбас тази вероятност получава напълно логично обяснение.