Един голям български патриот от Москва Владимир Болгарски-лидер на сдружението «Българите от Москва» организира през лятото на 2016 г.и спонсорира поставянето на паметна плоча на мястото, където е била столицата на Велика България-Фанагория срещу град Керч, Република Крим.
Той доведе на мероприятието, съгласувано с официалните руски власти, автобуси с наши сънародници българи-християни от Република Чувашия.
Една от седемте републики в Руската федерация с преобладаващо население от близо 12 милиона българи.
Да приемаш нелегалните емигранти-мюсюлмани, минаващи извън ККП и да им осигуряваш подслон и храна, а в същото време да игнорираш милиони българи в Русия си е чисто национално предателство.
Историята в края на краищата ще осъди тези държавни мъже-престъпници.
Майка България никога не може да забрави своите чеда зад граница!
Българската Мека – най-святото място за всички българи се намира в Украйна. Това е гробът на хан Кубрат – единственият доказан гроб на български владетел. Още преди повече от 1350 г. ханът е прозрял, че „Съединението прави силата”. Написано е на черната мраморна плоча на могилата му. И още: Велики Кубрат, от Бога поставен, владетел на стара Велика България. До Крим се намира и столицата на Велика България – Фанагория. Всъщност, Крим е част от българската историческа прародина.
Между VII и X в. на полуострова процъфтяват повече от 300 прабългарски селища. Много преселения на българи е имало през вековете. А днес в три района на Крим се говори основно на български.
„Още в VII век, по времето на Велика България на хан Кубрат, това е част от тогавашната българска държава – казва в интервю за Радио България проф. Николай Овчаров. – При нейния разпад след ударите на хазарите, единият син – хан Аспарух, основава Дунавска България, вторият – хан Котраг, Волжка България, а днешните земи се управляват от Батбаян – най-големия син на хан Кубрат.
Там остават доста български селища. Украински учени от Крим говорят за около 300 български селища, съществували през VII-IX век.
Това е т. нар. салтово-маяцка култура, която показва много голямо сходство с първата столица на Дунавска България – Плиска, със Североизточна България – като керамика, укрепления, жилища. Така че това е първата българска следа.
Втората българска следа идва от по-късно време – говорим вече за XIX век, когато има големи преселвания на българи на Кримския полуостров”.