Рядко се съгласявам напълно с това, което пише Маша Хесен, но нейната критика над недостатъците на американската аналитична общност, които разследваха опитите на Москва да повлияе върху американските избори през 2016 г., попадна право в целта. Тя завършва с предупреждение, че правителството на САЩ «слабо познава Русия, затова неговата способност да обработва информацията предизвиква съмнения».
След три години санкции, засилване на конфронтацията между Русия и Запада и първите от момента на разпадането на СССР крупни бойни операции, проведени от Москва извън пределите на територията на страната, стана ясно, че трябва да погледнем по нов начин върху Русия — върху това, което ни се струваше тотална истина, особено що се отнася до становището на американските политици. Въпреки многобройните изявления на американски експерти, администрацията на Путин съумя да оцелее въпреки западните икономически санкции, падането на цените на енергоресурсите и бремето на военните действия.
Руснаците считат, че положението на Русия в света е свързано с тяхното чувство на собствено достойнство, те се страхуват, че в случай на съществено отслабване на страната тя вече няма да може да демонстрира своята сила в света и ще се окаже безпомощна пред другите.
В последните години виждаме, че руснаците са съгласни на 20-процентно намаляване на жизненото равнище, само и само Крим да остане в пределите на Русия.
Дали това точно отразява тези загуби, които гражданите на тази страна са готови да понесат, но да не тръгнат към активни политически действия? Отговор нямам, но и не виждам сериозни дискусии на тази тема в Русия, както и за въздействието на санкциите върху нея.
Ако отговорът е положителен, то забележките на новия държавен секретар Рекс Тилерсон за ползата от настоящите санкции на Запада и за тяхното въздействие върху поведението на Русия се нуждаят от преоценка, а САЩ си струва да се замислят за други, по-ефективни санкции или инструменти за влияние върху Москва.
Трудно е да се оценят загубите и последствията от Сирия, затова е трудно, както и преди, да се разбере, доколко е търпимо руското общество към бойните загуби.
В мен се създава следното впечатление. Тези мисии, които са наречени жизнено важни за вътрешната сигурност на Русия (американците в оценките си често игнорират един важен аспект от руската интервенция в Сирия, при който Москва и нейните средства за масова информация твърдят, че Русия изпълнява своите задължения, спасявайки християните, алавитите и «умерените» сунити, търсещи руско застъпничество), още известно време ще се ползват с обществена подкрепа.
Преди година чух сигурни прогнози, че западните санкции, ниските цени на енергоресурсите и военните трудности ще принудят руското правителство да промени своя курс, особено в Украйна и Сирия. Но днес позициите на Башар Асад са по-силни от когато и да било от началото на сирийската война през 2011 г. Той остава на власт, надживявайки Обарак Обама. Руснаците не подават никакви сигнали, че ще изоставят Крим и Донбас, Саудитска Арабия се споразумя да прекрати войната за цените на нефта, а европейските и японските санкции към Русия са в последното си издихание.
Явно някои анализи за Русия са били погрешни.
Американците, на които им се привиждат или 3-метрови богатири в Кремъл, или разпадаща се хартиена къщичка там, трудно ще осъзнаят знаменитото изказване на Бисмерк, че Русия никога не е така силна, както тя си мисли, и никога не е така слаба, както ни се струва.
Американската аналитическа общност трябва да помогне на новата администрация да осъзнае тези основополагащи реалности за Русия независимо от това, в какво ще се превърне тя за САЩ — в приятел, враг или нещо по средата.
Превод със съкращения: Петя Паликрушева за News Front
Николас Гвоздев — редактор в National Interest, старши научен сътрудник от Института за външнополитически изследвания (Foreign Policy Research Institute).