Le Point: С Тръмп и Путин 2017 г. ще премине под знака на «алфа-самците»

С настъпилата година в Москва, Вашингтон, Манила, Анкара и много световни столици на власт се оказаха «силни мъже», склонни към авторитарна власт и отхвърлящи плурализма, отбелязва Le Point. В такива условия демокрацията става все по-уязвима. Според изданието, съдбоносните за Европа избори във Франция ще покажат, може ли да се счита 2017 г. за «година на силните мъже (или жени)».
Le Point: С Трампом и Путиным 2017 год проходит под знаком «альфа-самцов»
 «Забравете за метросексуалните…настъпващата година отбелязва връщането на доминиращите самци. Те тържествуват и таят в себе си заплаха за демократичните модели», — твърди Le Point.

 

Инаугурацията на Тръмп в САЩ показва прекрасно целия мащаб на феномена, който може да «зададе тон в международната политика в близките години».

 

Какъв е този феномен?

«Идването на власт на силните мъже».

 

Точно така характеризират днес авторитарните лидери, имащи особено пристрастие към сигурността и склонни да отхвърлят плурализма и да провъзгласяват себе си като единствени представители на «народа».

 

«Класически примери» на такива личности са Ердоган в Турция, Путин в Русия и Мадуро във Венецуела, твърди изданието.

Те с лекота обвиняват опозицията в «антипатриотични» мотиви и я уличават в наличието на «чуждестранни агенти» в редиците им.

 

Те се борят с плурализма с особено усърдие. Тримата лидери обявиха противниците си извън закона и едва ли не за «врагове на народа» и «предатели».

 

Нима това с нещо не напомня новия американски президент Тръмп, който обвини «милиони нелегални избиратели» за своето поражение при гласуването?
Разбира се, че някои от тези «алфа-самци» са по-авторитарни, отколкото други, затова полето им на дейност се различава по мащабите си.
Но като цяло през 2017 г. «силните мъже» ще бъдат на власт във Вашингтон, Будапеща, Москва, Манила и Каракас.

Какво означава това?

 

Това е нечувана ситуация на международната арена в най-новата ни история.

 

Преди всичко тя «символизира дълбоката криза на дипломацията» и носи характер на инфекция.

 

В отделни случаи тези лидери са толкова силни, че на тях, както на Путин и Мадуро, не им трябват свободни избори — те и така знаят какво е нужно на «народа». Но, както показва опитът на Тръмп в САЩ и Дутерте във Филипините, тези мъже умеят да изпреварват съперниците си.