Предстоящите преговори в Астана за бъдещето на Сирия имат високи шансове за успех, благодарение на коренното изменение на военно-политическата обстановка след освобождението на Алепо.
В голямата политика няма нищо случайно. Особено, ако с тази политика се занимават експерти по задкулисно безобразие и безпредел, като сегашната американска власт в лицето на администрацията на Обама. Която, както точно отбеляза руският президент Владимир Путин, се сбогува, но така и не си тръгва.
Вашингтон много чувствително реагира на всяко изменение на ситуацията в Близкия Изток и, по-конкретно в Сирия, не в своя полза. А доколкото тази ситуация в последно време изглежда все по-малко радостно за управляващите кръгове на САЩ, няма нищо удивително, че реакцията им става все по-агресивна, и в същото време откровено нервна.
Съвсем не е случайно съвпадение, и повторното превземане на Палмира от бойците на ИДИЛ ( структура забранена в РФ), веднага след историческата победа на Русия и Сирия в Алепо. И това със сигурност не е минало без участието на Вашингтон ( относно Палмира). Дори някои западни военни експерти признаха, че превземането на Палмира е невъзможно без спешното и масово прехвърляне на терористи от Ирак, а по-точно от Мосул, където настъпление водеше така наречената «американска коалиция».
Абсолютно невъзможно за вярване е, че авиацията на тази коалиция, контролираща всеки сантиметър по иракско-сирийската граница, просто е проспала, без да засече, такова масирано прехвърляне на войски и бойна техника, без да забележи дори.
Следователно, изводът е, че просто са получили заповед, да си затворят очите.
Освен това, по същото време ВВС на САЩ нанесоха удар по иракските войски щурмуващи Мосул, което доведе до объркване в редовете им, отслаби натиска над града и обективно, помогна на ИДИЛ да спечели време за прегрупиране на силите си в посока Сирия.
Между другото, историята с тази бомбардировка, много бързо беше потулена, явно с инструкции към водещи западни издания, елементарно да си траят по темата.
И днес се повтаря абсолютно същата ситуация. Формированията на ИДИЛ предприеха усилена атака срещу сирийския Дейр-ез- Зор, именно когато в Сирия беше направена важна стъпка към мирното урегулиране в абсолютно нова и къде по-приятна за това обстановка, получила се благодарение на пълното освобождаване на Алепо.
Отиващите си вашингтонски ястреби са крайно раздразнени от тези събития, които разглеждат като публичен шамар, в традиционната за тях високомерност и чувство на изключителност, и се опитват с всички сили да попречат на успеха на мирния процес. Настроението им съвсем адекватно пресъздаде един от най- изтрещелите презокеански русофоби сенатор Джон Маккейн.
» Няма нищо по- важно и показателно, от това, че руснаците, иранците и турците поканиха Съединените Щати на срещата за мирно урегулиране. А САЩ не е лидер, САЩ е не е участник, но все пак е с покана. Колко ниско сме паднали…
Синхронността на пиковите значения на бойните действия на ИДИЛ и моментите на кулминация на вашингтонското недоволство от развитието на ситуацията в Близкия Изток, е дотолкова очевидна, че няма нужда от формални доказателства на този дяволски съюз между тях, от сорта на закрепени с печат официални хартии. И въпреки, че подобни бумаги едва ли съществуват,защото когато се правят такива тъмни дела, не е прието да се оставят документални следи, може без всякакво съмнение, да сме сигурни, че при желание новата администрация на САЩ, може да извади на бял свят всички тези американско-идиловски интриги. И Тъмп действително може да направи това, имайки предвид ожесточеното съпротивление, което въпреки всички американски политически обичаи и неприкосновенои традиции, продължават да оказват неговите противници.
Освен това, съм склонен да предполагам, че именно заплахата от такова фундаментално разобличаване, се явява основният стимул за продължаването на това съпротивление, до организацията дори на майдан във Вашингтон подобен на киевския.
Президентът на Русия заяви за това в прав текст вчера. И наистина, ако се изясни функционалната връзка между отиващата си американска администрация и гнездото на осите на световния тероризъм ИДИЛ, то това ще бъде най-големият репутационен мегаскандал за цялата американска история, като в сравнение е нашумелите някога » Уотъргейт и » Иран- контра» ще ни се сторят като детска игра..
При всички положения, сегашната американска военно-политическа върхушка, а по точно онази част от нея, която е решена да стигне до край, действа наистина с отчанието на обречен.
Тъй като не е по силите им да провалят очертаващия се в Сирия процес за мирно урегулиране, тези тъмни сили се опитват максимално да омаловажат значението му, използвайки за това, както фронталните атаки на бойците, така и задкулисните дипломатически маневри.
В частност, например по линия на ООН, онези политически деятели, които заявиха, че един вид, видите ли межсирийските преговори в Астана, няма да играят особено решаваща роля в определянето на съдбата на Сирия.
» Ние не виждаме преговорите в Астана като съпернически, по-скоро ги разглеждаме, като част от спомагателния процес, който води към преговорите в Женева»,- заяви официалният представител на генералният секретар на ООН Стефан Дюжарик.
Освен това, даже специалният посланик на Генералният секретар на ООН де Мистура, в чийто грижи в рамките на тази структура влиза и сирийското урегулиране, не планира да уважи преговорите в Астана с присъствието си. Това, повече от студено отношение, от страна на главната миротворческа организация на планетата към усилията, които биха могли да спасят хияди животи, е повече от показателно.
Въпреки всичко това, предстоящите на 23 януари преговори в Астана, имат много висок шанс да станат преломни за съдбата Сирия и целия Близък Изток.
Преди всичко, защото в тяхната основа не стоят някакви задкулисни сделки и интриги, а внушителната и безспорна победа на въоръжените сили на Сирия и нейните съюзници на бойното поле, чийто резултати никой в света, включително и Запада, не може да противопостави с нищо имащо подобна равностйност.
Освен, сегашните истерични и гърчави атаки около Дейр-ез Зор. Които, без всякакво съмнение, в най-скоро време ще бъдат неутрализирани. Както и съвсем скоро ще бъде освободена Палмира.
Основаният от Запада, и неговите арабски » ятаци» женевски формат, за преговорите по Сирия, беше изначално неефективен, по простата причина, че участниците му от страна на САЩ са заинтересовани не толкова в регулирането на кризата, колкото в свалянето по всякакъв начин на законната сирийска власт.
А това само по себе си създава ситуацията на задънена улица. Доколкото е напълно очевидно, безусловната капитулация въобще не е онзи вариант, който биха приели Дамаск и Москва. Именно поради тази причина, женевските преговори претърпяха пълен провал, а подновяването им с същия формат не обещава надежда.
Освен това, за осигуряването на реалното изпълнение на мирните споразумения, е необходимо участието на външни сили, готови да бъдат гаранти по прекратяването на огъня. А форматът в Астана осигурява именно това- в основата му е поставена съвместната мирна инициатива на Русия, Турция и Иран, а втози си състав, тези държави, при съгласувани действия, могат изцяло да се справят и да минат без небезопасното «съдействие» на Запада.
И докато самия Запад, който се занимаваше до сега с това да слага прът в колелата в борбата със световния тероризъм, днес получава това, което е търсил- или, » с вашите камъни по вашата глава». И за това, в най-добрия случай, трябва да се задоволи с ролята си на послушен слушател на преговорите в Астана, което напълно съответсва на мащабите на съмнителните му «заслуги» в тази борба.
И тук няма какво да се направи вече. Вашингтон направи своите залози и изгуби. А след дъжд качулка няма смисъл, какро се казва. И мисля, че Доналд Тръмп прекрасно си дава сметка за това.
Затова без съмнение може да се каже,че американската роля на предстоящите преговори по Сирия в Астана, няма да е голяма.
Даже заради самия факт, че новия американски президент, едва ли ще има готовност до 23 януари да предприеме нещо съществено.
Путин дори и в този детайл успя да надиграе Вашингтон, съгласувайки най-важната международна среща в момента на най-голямата му недееспособност. Впрочем, така или иначе Тръмп няма да гори от желание да започне президенството си р разчостването на авгиевите обори, които му оставя неговия предсшественик.
И също така да стане за посмешище пред целия свят, докато опитва да галванизира безнадеждния труп, в който се е превърнала политиката на САЩ по времето на Барак Обама- едва ли ще иска.
Специално за News Front, Юри Селиванов
Българска редакция News Front.