Той получи Нобелова награда за мир.
Вероятно я получи за красивите си планове.
Не им беше съдено да се сбъднат.
За делата си, Обама не заслужаваше да получава Нобелова награда за мир.
Някога забележителната му реч в Кайро, с която трябваше да започне края на полувековния израелско-палестински конфликт, днес е напълно забравена.
Освен празни думи и обещания, Обама не даде нищо друго добро на Близкия Изток.
Да, той съкрати американското военно присъствие в Афганистан и Ирак, но САЩ воюват там така, както и преди.
В градовете в Афганистан и в Багдад избухват бомби през няколко дена.
Не при Буш, а при Обама започна кървавата разправа в Йемен, на която не й се вижда краят.
Не при Буш, а при Обама възникна, утвърди се и дори се превърна в зловеща демонична сплав т.нар. Ислямска държава. Тя вече не е само в Ирак и Сирия, метастазите й са по целия свят.
С това раково образование Обама в продължение на няколко години отказва да води реална борба.
Той води борба с ИД само чрез фалшивите новини по CNN.
Няма да е излишно да припомним, че, докато в обамовската глава се градяха розови планове, докато си правеше график как по-добре да използва Ислямска държава срещу правителството на Башар Асад — точно тези метежници и джихадисти от ИД извършиха един след друг терористичните атаки в Париж, Брюксел, Ница, Берлин и дори в САЩ.
Почти всеки президент на САЩ има минимум една война — не наследена, а своя война.
Под която стои неговият подпис.
Имаше такава война и нобеловият лауреат за мир.
Либия.
Тази война превърна Либия в развалини.
По данни на американската преса, още от 2011 г., т.е. дълго преди мащабния конфликт в Сирия, администрацията на Обама започна да търси преки и заобиколни пътища за смяна на режима на Асад.
Затова не е изненада, че потопеният в кръв Близък Изток претъпка с бежанци Европа.
Това, уви, е следствие от управлението на Обама.
От управлението на онзи мракобесен американски елит, който изсмуква жизнените сили на цялата планета.
С това ли се гордее Обама?!
Нима светът стана по-добър, по-безопасен? Нима има мир на Земята?!
Не сме забелязали.
Светът е потопен в гной и кръв.
Светът се разлага.
Дъното е стигнато.
Една крачка ни дели от удавянето.
Какво да направим?
Много просто — да се хванем за косата и сами да се изтеглим на повърхността.
За целта всички, които аплодират политиката на този политически пътник, трябва да бъдат тотално и завинаги отсвирени от родната и световна политическа сцена.
В края им никой не бива да се съмнява.
Защото след всяка зима идва пролетта.
Петя Паликрушева за News Front