Преди президентските избори той каза, че няма да стъпи в Америка, за да не се натъкне случайно на Тръмп. Но замина. Точно с тази цел. Да се натъкне. Ако можеше да му се натресе, пак би го направил. Но, айде, понеже не се познават…барем искаше да се натъкне.
Не го допуснаха до Тръмп. Но думите му със сигурност са били предадени на новия американски президент.
В случая с Борис Джонсън думите се превърнаха в «крилата» фраза. Ако искате вярвайте, но той наистина се преобу в самолета. А може би и се преоблече. Какво се случи по пътя от Лондон до Вашингтон?
Това си беше нещо като преобръщане над Атлантика, нещо като вътрешен преврат. Нещо като лупинг. На съзнанието.
От небето над американската земя външният министър на Великобритания Борис Джонсън се спусна на земята на Америка съвсем друг човек.
Този, който излетя от Хийтроу, призоваваше да се покори Русия. Този, който се озова в САЩ на среща със съветниците на Тръмп и конгресмени — привърженици на новия президент, явно бе забравил изначалните си настроения спрямо Москва.
Беше си забравил хахах …текста. От Лондон. Лондонският текст беше един, но сега….Оооо, сега текстът от Темза не може да се разбере от тоз странен субект, упс, американец-милиардер…, си мислеше Борко Джонсън.
Затова преди срещата почти преписа думите от едно от изявленията на Тръмп.
«Би било неразумно да се демонизира Русия или тя да се натиква в ъгъла», каза той в Ню Йорк.
За да не го сметнат за плагиат, Джонсън би могъл да каже за убедителност: вижте ме мен, самият аз пробвах и ето какво се случи. Раздвоение на личността ми се случи. Щото исках да ги натиквам в ъгъла….
Борко, а не беше ли ти този, който призоваваше да считаме Кремъл за върха на маргинална държава?!
А сега казваш: «по отношение на Москва следва да провеждаме двойна стратегия по въвличане и бдителност».
А-ха, нещо като версията «доверявай, но проверявай».
Главното е в ъгъл на вкарвай, ясно.
Разбрахме, Борко, колкото повече се опитваш да натикаш Русия в ъгъла, толкова повече нараства тоз проклет ъгъл…И все не става, не става…
Този Борко, който беше в Лондон, бе съвсем друг Борко.
В Лондон носът му бе вирнат.
Вярно, първо го насочи срещу вятъра и в британската столица. Дори не само носа си насочи срещу вятъра.
Затова се оказа пред хората на Тръмп с леко наакана репутация, но с надеждата, че тук….ще го подсушат, дори да се е подмокрил. Политически.
А преди президентските избори говореше, че няма да стъпи в Америка, за да не се засече случайно с Тръмп.
Но замина.
Макар и да не го допуснаха до Тръмп.
Но Тръмп ще разбере за думите му. И за това, че «Лондон е първият на опашката за сключването на търговското споразумение с Вашингтон».
И за безумието, от което Борис, както трябва да се счита, се е излекувал.
По принцип, той нямаше нужда да преписва Тръмп при срещата му с неговите привърженици. Достатъчно беше да направи посланик на Британия в САЩ Найджъл Фарадж, както искаше това самият Тръмп.
Вярно, че Джонсън, когато чу това последното, каза, че на Тръмп това не му влиза в работата.
Но това беше съвсем друг Джонсън — онзи в Лондон.
Всички помним как Борко се вричаше в любов към Русия и я превъзнасяше за освобождението на Палмира. А после за едно друго освобождение, това на Алепо, вдигна юмрук срещу нея. Тогава той каза, че срещу Москва има само едно оръжие — срам. Сега излиза, че съвсем си е изгуби срама самият той.
При Обама и в сметките на Клинтън той наистина искаше да постъпи с Русия по друг начин, ех.
А може и да го подменили в самолета тоз клет Борко Джонсън.
Преди президентските избори той каза, че няма да стъпи в Америка, за да не се натъкне случайно на Тръмп. Но замина. Точно с тази цел. Да се натъкне. Ако можеше да му се натресе, пак би го направил. Но, айде, понеже не се познават…барем искаше да се натъкне.
