В комитета по международни въпроси в сената на американския конгрес преминаха слушания за утвърждаване кандидатурата на Рекс Тилерсон на поста ръководител на Държавния департамент на САЩ.
Бъдещият Държавен секретар на САЩ Рекс Тилерсон направи поразително изявлениe, че действията на Китай по повод изграждането на острови в Южно-Китайско море е «съпоставимо с методите на Русия по завземането на Крим». Той заяви също, че новото правителство на САЩ ще изпрати на Китай «ясен сигнал»: първо, да спре изграждането на острови, второ, да забрани на Китай присъствието на тези острови.
Понеже Тилерсон има тесни отношения с президента Путин, той е най-спорната кандидатура и най-вероятно цели да получи одобрението на Сената. Затова след неговото твърдо изявление за Китай много наблюдатели предположиха, че Тилерсон просто демонстрира подобна позиция, за да получи разположението на Сената.
Той не описа точно как ще осъществи така обявената от него задача. След това спомена за извънредно тясно сплетените китайски и американски интереси, а също нарече Китай партньор в борбата с радикалния ислям и каза, че не си струва да позволяваме разногласията по други въпроси да задържат продуктивните партньорски отношения между страните.
Трудно ни е да отсъдим кое от гореизложените изявления на Тилерсон е по-важно. Неговото изявление за забраната към Китай да стъпва на прословутите острови е най-радикалното.
Изказването на бившия ръководител на най-крупната нефтена компания «Ексон Мобил» е преувеличено без съмнение. Китай притежава достатъчно решителност и сила, за да гарантира, че призивите на Тилерсон Китай да напусне островите са пълно бълнуване. Няма нито един ефективен метод, позволяващ на Америка да осъществи това искане, освен да започне широкомащабна война в Южно-Китайско море.
Америка, която няма в Южно-Китайско море абсолютна сила, иска да застави ядрена държава да напусне собствената й територия.
Тилерсон би трябвало да прочете няколко книги за стратегията на ядрените държави.
По отношение на правото Тилерсон изглежда също достатъчно некомпетентен. Ако на Китай не му бъде разрешено да се приближава до островите, които той отдавна контролира, то Виетнам и Филипините също няма да могат да се приближат до своите острови. А какво да кажем за т.нар. «свободна навигация» на американската армия близо до рифовете Нанша?
Съмняваме се, че когато Тилерсон е давал тържествените обещания в комитета в сената, е разбирал какво говори. А може би е бил сигурен, че членовете на Сената изобщо не са в състояние да разберат какво говори той.
Във връзка с това, че Тилерсон все още не управлява официално, китайското правителство ще се придържа към сдържаните си маниери, независимо от резките изявления.
Китай ще следва традициите си да се вслушва и вглежда в новите дипломатически партньори. Макар Китай да няма тези канали на общуване и транслиране на мнението си, каквито има Америка, САЩ не бива да остават с грешни впечатления, че страната ни се страхува от заплахите на Америка.
Изявленията на Тилерсон по повод проблемите в Южно-Китайско море не са професионални, те са на ниво безотговорен интернет-ползвател. Ако екипът на Тръмп и в бъдеще по такъв начин ще формира китайско-американските отношения, то страните скоро ще прибегнат до военен сблъсък.
Тази година страните от региона на Южно-Китайско море ще ускорят преговорите по утвърждаване на «Нормите на поведение». С помощта на преговорите тези страни напълно могат да решат взаимните си разногласия, така помощта на Америка под формата на «военни боти» въобще няма да е необходима. Докато отношенията между Филипините и Виетнам с Китай се смекчиха значително и преговорите за Южно-Китайско море стават все по-продуктивни, речта на Тилерсон в сената на САЩ шокира.
Надяваме се, че желанието на Телирсон да изгради с Китай отношения на конструктивно партньорство е негово искрено намерение, а тези твърди изявления, предизвикващи сензация в пресата, са само, за да получи благосклонността на Сената.
Извън зависимостта на това, каква политика ще избере дипломатическият екип на Тръмп по отношение на Китай, страна ни трябва да се подготви добре към всяка стратегия, а особено в тактиката за борба.
«Няма битка — няма сближаване» — това все повече и повече се превръща в основна формула в китайско-американските отношения между двете държави.
Автор: Го Пенфей
Превод и редакция: News Front ПП
Източник: http://opinion.huanqiu.com/editorial/2017-01/9939937.html
.