Преди броени дни се проведе първата пресконференция на Доналд Тръмп, който на 20 януари ще се закълне и ще пристъпи към изпълнение на своите задължения в качеството си на президент на САЩ.
Във встъпителната си реч в началото на пресконференцията Тръмп използва общи фрази и не подаде нито един сигнал, свързан с външната политика. Но болшинството въпроси, които му зададоха журналистите, се отнасяха до Русия, Путин, американо-руските отношения, личните делови връзки на Тръмп с Русия и действията на руските спецслужби по отношение на САЩ.
Припомняме: в американската преса от доста време се твърди, че руското разузнаване е провело срещу САЩ серия от сериозни кибератаки и е повлияло на предизборната кампания с това. Тази част от претенциите е свързана с Демократическата партия. Подчертава се, че една от основните причини, поради които Хилъри Клинтън е изгубила изборите, е точно заради тези атаки.
Според новите предположения, които се разпространяват в американската преса, Русия разполага със сведения и документи, свързани с личните и делови връзки на Доналд Тръмп.
Изхождайки от това, се предполага, че Тръмп няма да може да провежда твърда политика по отношение на Путин, защото в такъв случай той рискува да се сблъска с «поредица от скандали», а следователно, новият президент на САЩ ще бъде подложен на политиката на шантаж от страна на Русия, а тази ситуация ще определи бъдещето на американо-руските отношения.
На пресконференцията Тръмп отхвърли всички тези предположения.
Международната общественост отдавна говори, че външната политика, която преследва САЩ в продължение на 8-годишното управление на Обама, е създала вакуум в глобалните баланси, а това е довело до факта, че Русия отново стана набиращ сила глобален играч.
С избирането на Тръмп се очаква, че Републиканската партия, която след осем години отново дойде на власт, ще преследва не мека външна политика, а по-рязка и агресивна политика по отношение на Русия. Вниманието на много политически анализатори е привлечено от факта, че лично Тръмп дава меки сигнали.
Появилите се предположения, че Русия притежава силни козове за шантаж по отношение на Тръмп още преди той да е встъпил в длъжност показват, че някои сили активно ще работят, за да попречат на развитието на американо-руските отношения. Следователно, както и да се бори Тръмп, вероятността да остане устойчив в тази атмосфера е твърде ниска.
Най-важният въпрос, който интересува Турция, е свързан с това, как в предстоящия период ще се развиват турско-американските отношения.
Колкото и да е странно, тези, които търсят отговора на този въпрос, с възхвала говорят за «новия съюз», който, както те считат, Турция в последно време е създала с Русия, Иран и режима на Асад…Печално е да не се разбира, че това не е «съюз», а само конюнктура.
Подобни идеи, основани на нелепи предположения, все едно Турция не е член на НАТО, не се считат за реалистични дори в Русия. Заедно с това важна производна в уравнението, което ще определи американо-руските отношения в бъдеще, ще бъдат отношенията между САЩ и Турция, а също отношенията между Турция и Русия.
Съдейки по отговорите на Рекс Тилерсон, който Тръмп смята да назначи за нов държавен секретар на САЩ, в предстоящия период чрез радара на САЩ внимателно ще наблюдават Турция.
Тилерсон подчерта:
«За да покажат САЩ, че не излизат от Близкия Изток, страната трябва да възобнови взаимодействието със своите съюзници и приятели».
В тази връзка той подчерта необходимостта открито да се покаже, че Русия не е постоянен съюзник на Турция, подчертавайки, че съюзник на Турция е САЩ.
САЩ, Русия, Иран, Сирия и Турция воюват с ИДИЛ. В тази война САЩ взаимодействат с Партията «Демократичен съюз» (PYD). Най-важният съюзник на Русия е Сирия.
В същото време, ако в резултат на споразумение за прекратяване на огъня, бъде подготвена основата за мирни преговори за Сирия, САЩ няма да се откажат от своята гледна точка, че PYD също трябва да седне на масата на преговорите.
Русия счита за необходимо да запази режима на Асад в преходния период. Иран — също.
А САЩ, както изглежда, са съгласни да окажат мълчалива подкрепа на тази идея, докато на мястото на Асад не бъде открита силна алтернатива.
Става ясно, че в дадения момент първият фактор за взаимодействието между Турция и САЩ е само това мълчание.
А в американо-руските отношения Турция е предмет на нов анализ.
Автор: Ünal Çeviköz
Превод и редакция: Петя Паликрушева за News Front