Ако си спомним историята, то Русия има всички основания да ръмжи срещу Европа и Запада.
Робърт Муд, генерал-лейтенант в оставка, бивш шеф на мисията на ООН по наблюдение над прекратяването на огъня в Сирия и ръководител на мисията на наблюдателите на ООН в Близкия Изток, а също генерален инспектор на въоръжените сили на Норвегия.
«Русия има повече основания да се страхува от Запада, отколкото обратното».
«Два пъти почти успяха да превземат Москва — първо при Наполеон, а после — при Хитлер. Няма нищо изненадващо в това, че Москва ръмжи на Европа и Запада и ни възприема като заплаха», — казва Муд в интервю за High North News.
Риторика от времето на студената война
Муд, лауреат на премията «Свобода на словото» за 2016 г. счита, че причината за напрежението между Русия и НАТО отчасти се крие в неспособността на Запада да погледне на света от другата гледна точка, през очите на Москва, а не само през собствените си.
«Вероятно проблемът е точно в това — ние се обграждаме с риторика в духа на новата студена война», — казва Муд.
Дипломатическата игра
Освен всичко останало, Русия има много професионален пропаганден апарат. Министърът на външните работи Лавров е вероятно най-професионалният дипломат в света, великолепно е човек да наблюдава неговите маневри.
Противоракетният щит предизвиква тревога
Никой не бива да е изненадан, че Русия използва с пропагандна цел американското присъствие в Трьонделаг.
Ако в резултат на руския анализ се направят изводите, че Норвегия и НАТО са риск за Русия и нейните военно-стратегически бази на север, то ситуацията вече наистина е сериозна, уточнява Муд.
Това е все едно участваш в дуел: ако съперникът се прави на неуязвим, то той има неоспоримо преимущество — ако става дума за настъпателни операции. Това е проста и стара военна стратегия, именно това явно тревожи Русия.
Генералът в оставка посочва баланса, установен по време на студената война — «взаимно гарантирано унищожение» — двете страни трябваше да знаят и знаеха, че противниковата страна може да ти нанесе смъртоносен и разрушителен удар.
Балансът на терора не се основаваше на това, че над нас имаше някакъв защитен балон, точно обратното, всичко бе построена върху идеята, че ти можеш да нанесеш удар по мене, но аз върху тебе. Това беше ясно на всички, оттук бе налице и заинтересоваността нивото на напрежение да бъде по-ниско.
Но в момента, в който една страна може да се скрие зад тотална защита — а независимо от това да атакува противоположната страна — тогава този баланс е нарушен. И не е трудно да се разбере, че това може да се възприеме като проблем.
Русия се възстановява
Тези, които се занимават с военна стратегия на високо ниво, това е професия. Истината е в това, че много от нещата, които Русия прави на север в голяма степен е стремеж да се навакса пропуснатото след много години, когато обслужването на военните обекти не получаваше необходимото внимание и всичко вървеше към упадък. Това не бива да се възприема като ескалация на силата.
През 1994 г. руските офицери се занимаваха с риболов, за да изхранят семействата си, по шест месеца не им изплащаха заплата, те учеха в командните академии, но не получаваха заплата.
Това е унижение.
Русия има какво да наваксва, казва Робърт Муд в края на разговора.
Източник: http://www.highnorthnews.com/ikke-rart-russerne-er-angstbitersk/
Автор: Arne F. Finne
Превод и редакция: Петя Паликрушева за News Front