Днес всички световни медии коментират сърцераздирателната реч на отиващия си президент Барак Обама, цитирайки думите му, с които чисто по американски, бяха много но не казаха нищо. Умилявайки се от сълзите му. Като на представление.

» Направих Америка по-силна»- каза Обама- недовършена фраза и въпросът е в какво? По-силна и безпардонна по отношение на военните конфликти, които създаде? По- силна от слабите, които вместо война искат да живеят мирно…в какво?

Нито думичка, за световните кризи, за допуснатите грешки- просто захарна, американска изява, във формат stand-up.

Какво в действителност остави Обама след 8 годишният си президентски мандат? И какво взе за себе си? Нобеловата премия за мир, на фона на агонизиращата Сирия.

Наследството оставено от Обама е цял куп от тлеещи военни конфликти, растяща заплаха от тероризъм за целия свят и хаос от бягащи човекопотоци.

Нека бъдем откровенни, все пак.

Факт е, че не всички лидери, които се изкачват до върховете на властта разбират отговорността и могат да бъдат истински държавници и водачи. И някъде дълбоко в себе си дори самият Обама разбира този факт. Но не иска да го приеме, за това са й сълзите му. От безсилие  пред истината.

Заявявайки, че световния ред основан на върховенството на правото и спазването на човешките права, са заплашени от фанатици и диктатори, звучи лицемерно, а думите, че никой не може да се сравни с влиянието на САЩ в света са просто голосовни.

Българска редакция News Front.