«В продължение на 25 години, изминали от края на студената война, отношенията между САЩ и Русия често са свързани с гръмки претенции, неразбиране и разочарования», — това пише Уилям Дж. Бърнс (президент на Фонд Карнеги, бивш заместник държавен секретар на САЩ и посланик в Москва в периода 2005-2008 години).
«В продължение на 25 години, изминали от края на студената война, отношенията между САЩ и Русия често са свързани с гръмки претенции, неразбиране и разочарования», — това пише Уилям Дж. Бърнс (президент на Фонд Карнеги, бивш заместник държавен секретар на САЩ и посланик в Москва в периода 2005-2008 години).
«И двете страни имаха достатъчно много илюзии», — посочва Бърнс.
Според него, САЩ са се колебаели от перспективите за продължително партньорство с Москва до пълно пренебрежение на Русия като регионална държава, намираща се в пълен упадък, а Русия е споделяла идеите от стратегическо партньорство със САЩ до жаждата да се ликвидира съществуващият международен ред, в който доминиращите Съединени Щати я поставят в подчинено положение.
«Реалността е такава, че в обозримо бъдеще нашите отношения с Русия ще останат конкурентни и често враждебни. В тяхната основа лежи фундаменталното разминаване в светогледа и отношението към ролята на двете страни в света. Съблазнително е да се мисли, че личното сближаване може да отстрани това несъгласие, а изкуството да се постигне споразумение ще направи възможна която и да е крупна сделка. Това е глупост, на базата на която е невъзможно да се провежда разумна политика. Особено глупаво е да се предполага, че извънредно тревожната намеса на Русия в американските избори може и трябва да се замете».
«Какво да се прави? Първата стъпка — да се запази и при необходимост да се засилят мерките на администрацията на Обама в отговор на действията на руските хакери. Русия оспори целостта на нашата демократична система, а ландшафтът на европейските избори през 2017 г. е следващото бойно поле. Втората стъпка — да се уверят европейските съюзници на САЩ в пълната преданост на страната ни към НАТО».
Трето, авторът препоръчва «да не се изпуска от погледа Украйна — страната, чиято съдба ще бъде критично важна за бъдещето на Европа и Русия в следващото поколение».
«Става дума не за членството на Украйна в НАТО или Европейския съюз. Става дума да се помогне на украинските лидери да направят успешна политическата система, която Русия се опитва да свали», — пише Бърнс.
«Накрая, трябва да се отнасяме внимателно към привлекателната на пръв поглед идея за съвместна борба с ислямския екстремизъм или към общите усилия по «сдържането» на Китай.
Кървавото поведение на Русия в Сирия значително задълбочава терористичната заплаха, а независимо от дългосрочните опасения по повод подема на Китай, Путин няма намерение да жертва отношенията си с Пекин», — се казва в статията.
Източник: http://www.nytimes.com/2017/01/07/opinion/sunday/how-we-fool-ourselves-on-russia.html?_r=1
News Front ПП