На 23 ноември миналата година Европейският парламент прие резолюция, която няма задължителен характер, чиято цел е борба с ислямистката пропаганда и с «информационната война» срещу ЕС.
Много читатели бяха истински изненадани, защото не разбираха общото между Ислямска държава и Русия, защото под «информационна война» срещу ЕС се подразбира Русия.
Читателите бяха изненадани, защото не бяха забравили «изнасилването на Кьолн»…, което съвсем не беше дело на Русия.
Горната резолюция беше напълно предсказуема.
За всичко е виновна Русия — това е най-модерният на Запад, а може би и в целия свят, лозунг.
А ето я и картата на гласуването:
С други думи — апелира се за подкрепа на политическите сили, близки до ръководството на ЕС, за енергична борба с руската пропаганда срещу ЕС.
Картата е съставена на базата на реалните гласове от отделните членове на Европейския парламент.
Гласуването на българските евродепутати, което ни е отдавно известно, в момента е представено на карта на фона на гласуването в цяла Европа.
Географското разпределение на гласовете също е твърде любопитно — то почти напълно съвпада с германската сфера на влияние, според оценката на германското МВнР, направена преди десет години.
Северо-Германската империя — сега, след Тръмп и Брекзит, е вероятно световният главатар на атлантизма — нейните полу-сателити заемат най-решителни антируски позиции.
От гласуването се вижда, че партията «Фидес» е част от тази групировка, независимо от цялата гръмка риторика, че Орбан бил «троянския кон» на Путин в Европа.
Всъщност реалният разкол на Европа, както по отношение на Русия, така и в икономиката, минава през православна Гърция и Кипър, Италия (която ще каже «Не» на своя референдум и ще нанесе още един удар по глобализма), Франция (където двамата водещи кандидати за президентския пост са популярни с проруските си възгледи) и България (която неотдавна замени своя президент-русофоб).
Всичко това превръща ситуацията донякъде в иронична, защото по време на цялото си управление Путин отделя най-голямо внимание и изразява топлото си отношение тъкмо към Германия.
В този смисъл е удачно да припомним какво пише за Германия Иван Илин преди 50 години:
«Трябва да се разделим със сантименталните си илюзии. Германия е главният враг на Русия…Тази безотчетна мечта на няколко германски поколения — да тръгнат на Изток и да го превърнат в «купчина тор» — не бива и не следва да се счита и сега за угаснала: тя ще се възроди веднага, щом възникнат правилно стекли се обстоятелства».
News Front ПП