ЗАЩО РУСНАЦИТЕ ПРЕДАДОХА „СЛАВЯНИТЕ”?
Руската политика от време оно спекулира с т.нар. „славянска общност”, „славянофилската идея” и прочие.
В един период тя дори преплита тази спекулация с религията – при Руската империя, а при СССР остава само гола «славянска идея», защото болшевиките не бяха фенове на «религията».
Те си имаха своя.
Днешната руска политика се опитва отново да обедини религия и славянство.
Но има един очеваден проблем.
И той е, че когато започнаха демократичните промени в Централна и Източна Европа в края на 80-те и началото на 90-те години, Русия изведнъж тръгна срещу „своите братя” – тези, които сама определяше като «славяни».
Какви номера само опита и приложи, за да ги отклони от изконното им право на свободен избор – заплахи, икономически натиск, опити за намеса във вътрешните работи и дори открити въоръжени интервенции.
«Славяните» – огромно море простиращо се от Полша през Словакия, Чехия, Словения, Хърватия, та чак до Украйна,че и ние – България, че и Сърбия и Македония, дори, т.е. население равно на населението на самата Русия, в която „славяните» се очертават да бъдат малцинство, да, всички тези народи и държави направиха избор: по-далеч от Русия и по-близо до Западна Европа.
Защо?
Да обвиним близо 150 милиона граждани, че не са прави, а само «господарят на Кремъл» е прав със своята антиславянска политика, не е логично.
Интересът на т.нар. «славяни» е очевиден: да бъдат в Европейския съюз и в НАТО.
На Русия този интерес не й харесва.
Но тогава, какво?
Да се откажем от «славянството» заради Русия ли?
И кой тогава може да се нарече славянин: този, който е против Европейския съюз и НАТО или този, който иска и неговата държава да живее като нормалните западни държави.
А как се разбира кои са нормални западни държави?
У нас много просто: гледате къде довчерашните комунисти си пращат децата – за наука или бизнес, и ще бъдете напълно наясно къде е хубавото.
Затова и тт.нар. «славяни» днес имат основателни съмнения, че руснаците всъщност не са славяни.
Ако бяха славяни и те щяха да искат да живеят добре като западните хора, като западните славяни. А те, гледаме ги, предпочитат да се мъчат.
Странни хора, неславяни, май!
В огромното си мнозинство славяните са християни.
Но такива ли са руснаците?
Ако бяха такива щяха ли толкова много години да подкрепят атеистичният болшевизъм?
Щяха ли да напълнят столицата си с над милион мюсюлмани?
Щяха ли да се замесват във военни авантюри по Афганистан, Сирия, Грузия, че и срещу славянска Украйна?
Едва ли.
Да сте видели друга славянска държава да е била така агресивна, военнолюбива?
Славяните, така поне пише за тях, са кротки хора, миролюбиви.
Какво общо имат те с агресивните, войнствени руснаци?
И сега, като пиша това, не мога да не призная, колко гениален е бил нашият велик поет Христо Ботев, когато е написал във в.”Знаме” още преди 142 години:
„Русия, тая мнима защитница на славянството…”( в. „Знаме“, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13).
И е прав.
Ето и снимката: какво „славянство” виждате в тая агресивност?
Жалко.
Предаде Русия славянството, мрази го дори.
И защо?
Защото славяните избраха Европа вместо руската Евразия.
Умни хора.
Но ще простим ли на руснаците това предателство?
Зависи от широката„славянска душа”.
Показателно е, че много руснаци бягат от Русия през славянските земи та чак отвъд тях.
Какво ни говори този факт.
Говори ни, че ние българите, колкото и взаимно да се дърлим един друг, сме направили по-добър избор от Русия.
И не забравяйте никога това!
Александър Йорданов