В края на ноември трите генерални щаба — сирийският, руският и иранският — започнаха консултации по планирането на настъпателна операция срещу крупния джихадистки гарнизон в провинция Идлиб.
Ситуацията там понастоящем е такава, че вече са излишни разсъждения на тема: как се нарича дадена групировка, за какво воюва тя, какво цели…и т.н. Подобно губене на време е излишно, дори е опасно.
Цялата 2016 г. бе почти изгубена в подобни «академични» дебати, но към есента стана ясно, че цялата тази «говорилня» няма да доведе до реална и силно ефективна полза…
А в Идлиб концентрацията на джихадисти и умерени е максимална. На това трябва да се сложи край.
В редиците на джихадистите и умерените в Идлиб отдавна трябва да се спре с търсенето на персонажи с «добри и благи намерения»…
Там такива няма.
Вторият фронт в Сирия е Палмира-Рака. Но ако с Палмира нещата са малко или много ясни, т.е. ИДИЛ не може да я удържи, то освобождението на Рака ще трябва да се координира с кюрдите — традиционно тежък партньор, а и дори с американците, чиято нова линия в региона все още не е ясна.
Ще изисква ли всичко това нова увеличаване на руския контингент, това също на този етап не може да се прогнозира.
Непълно е възможно това да е излишно, защото потенциалът на руския флот и далечната авиация могат да се използват и от руска територия.
Главното за сирийската армия е да се промени базовият принцип при воденето на войната. Това вече не е борба с отделни групировки от различен етнически, религиозен или политически произход, а е борба за възстановяване целостта на страната, което автоматично отхвърля списъка от «добри» и «лоши» опозиционери, а изисква безусловно подчинение на властта на Дамаск.
Това горното ще се отрази автоматично и върху често военните обстоятелства, например при тактиката на водене на боевете, използването на авиацията и артилерията…
Сирийската армия е доста променена за изминалата година. Паралелно с продължаването на войната там върви процес на по-нататъшно преустройство, в частност — формират се нови части, стягат се редиците на опълчението до професионално ниво, подобрява се моралния климат.
Наивно е да очакваме глобално вътрешносирийско регулиране на този етап.
Дори без значение на това, че крупните играчи вече започнаха да се замислят за бъдещето на следвоенна Сирия, и че в навечерието на Нова година там бе сключено примирие между правителствената войска и опозицията.
Това съвсем не е първото споразумение, за съжаление няма да бъде и последното. Това, че редица опозиционни групировки се съгласиха да прекратят огъня потвърждава правилността на извода, че вниманието трябва да продължи да бъде на високо ниво.
От друга страна, примирието ще помогне на Генералния щаб на Сирия да концентрира усилията си върху терористите.
А това, че част от антиасадовските групировки се нуждаят от примирието само, за да се прегрупират и да съберат сили, може дори вече да не се споменава, защото е повече от ясно на всички.
В Сирия наивниците не оживяват.
В Сирия отдавна вече няма случайни играчи.
Там оцеляват умните, предпазливи, решителни, стратегически и тактически правилни политици и бойци.
Останалите биват пометени — или от руската или сирийската авиация, или от извитите ятагани на джихадистите.
Кой ще победи в битката — цивилизованите или варварите?
Това зависи НЕ от боговете, а от същите тези играчи, от умните.
Глупавите изпаднаха от лодката и истерично изгониха 35 руски дипломати.
А когато си започнал да се давиш, истерията не те изкарва на брега, а те отпраща право към дъното…
Това последното не го ли знаеше, уважаеми Барак Обама?!
News Front ПП