Часове, след като отпразнува настъпването на Нова година, Турция стана свидетел на 15-тата атака, организирана от ИДИЛ от 2014 г. насам. Този път целта е известният нощен клуб „Рейна“, разположен на бреговете на Босфора. Турция е цел на терористичната групировка откакто страната промени политиката си през 2015 г., затруднявайки пътуванията на бойците на ИДИЛ между Турция и Сирия.
Агресията в нощния клуб разкри друга история, която е също толкова важна за разбирането на Турция днес, колкото и политическите и изпълнителните неуспехи, които доведоха до атаката, пише турският журналист Езги Башаран, цитиран от Investor.bg.. Социалната структура на Турция е разкъсана в самата си сърцевина, което прави невъзможно за страната да скърби като едно цяло, камо ли да споделя щастието си – не, че подобно чувство се открива често там напоследък.
„Рейна“ не е какво да е място. „Рейна“ често се посещава от светските „бели турци“ — добре образованата горна средна класа. До скоро никой в Турция не се интересуваше дали някои от клиентите на клуба пият твърде много алкохол, танцуват или се забавляват безгрижно. Сега обаче не само начинът на живот на светските турци е под заплаха, но и щастието им.
Промяната в политиката около Сирия помогна и за тази криза. Между 2013 и 2015 г. ИДИЛ можеше лесно и свободно да привлича новобранци от и извън Турция. Когато това се промени през 2015 г., терористичната група направи Турция основната си цел. Атаките на ИДИЛ в Турция бяха, на първо време, основно осъществявани от привърженици в Турция и отговорността не бе поемана от групировката. Сега явно стратегията на организацията също се променя.
Подобно на атентата срещу летище Ататюрк през юни, властите вярват, че нападението срещу нощния клуб е било осъществено от чуждестранни членове на ИДИЛ. Това е и втората атака на турска земя, за която ИДИЛ „официално“ поема отговорност.И този път някои турци явно се обвързват с идеите на терористите, допълва авторката. В часовете след нападението срещу „Рейна“ социалните медии бяха пълни с коментари, описващи атаката като „справедлива“ или като „възмездие за тези, които празнуват Нова година и се напиват“.
Троловете се опитваха да предизвикат гняв за собствено забавление, напълно безчувствени към жертвите и ранените в нападението.
Дори проправителственият комик Шахан Гьокбакар се разгневи заради туитовете, които хвалеха атаката в „Рейна“ и призова „властите да направят нещо“. Но това, което те направиха засега, е да обвинят левите, разказва Башаран. Официалният профил в Twitter на министерството на вътрешните работи публикува видео на двама леви студенти, които влизат в кафене в Истанбул и призовават хората да се обединят срещу „ИДИЛ, джихадистите и амбициите за изпълнителна президентска власт“. Министерството заяви, че видеото е било споделено с антитерористичния отдел и призова хората да съобщят, ако видят младежите. (Публикацията по-късно бе изтрита заради обществен гняв в интернет пространството.)
Нападението в „Рейна“ показва, че мисленето и реториката на ИДИЛ се споделя и мълчаливо толерира от една голяма част от турците. Резултатът е, че другата половина на страната – светските хора, старата Турция, не само че се чувстват като постоянно клеветено малцинство, но и като основна цел на атаките на терористичната група заедно с кюрдите и алауитите. Смъртта и агонията сред тях се пренебрегва или дори приветства, от мнозинството.
В тази среда дисидентите все по-трудно и по-трудно могат да говорят. Известен журналист – Хасан Чемал, обяви в понеделник, че спира да вписва колонката си, защото се страхува от това, което 2017 г. ще донесе на Турция. Друг обаче – Нурай Мерт, продължи да изразява гнева си в Джумхуриет – вестник на опозицията.
Светските турци никога не са се чувствали толкова сами и толкова нападани. За съжаление, те дори не знаят как да се справят с този натиск. А масовото напускане на светските интелектуалци от Турция вероятно е неизбежно, завършва Башаран.