Само за последния половин месец The Washington Post публикува две статии за руска заплаха, които получиха голяма популярност в интернет, но в резултат се оказаха лъжливи, пише известният журналист Глен Гринвалд в статията си за The Intercept.
В една от статиите се твърди, че Русия разпространява изфабрикувани новини, а във втората — че тя е разбила електросистемите на САЩ.
Оказа се, че не само Русия няма общо с разбиването, но и въобще не е имало разбиване, пише Гривалд.
И двете статии бяха гръмки, а макар и да получиха опровержение, те донесоха на изданието многобройни прочити, пише авторът.
Материалите бяха тиражирани от други СМИ и от журналисти в социалните мрежи, при това малко от тях споменаваха за последствията от това, че информацията в статиите се оказа лъжлива. Самият главен редактор на The Washington Post не призна грешката си, а само отбеляза, че лъжливи се оказали не техните данни, а данните в сайта, на който те се позовавали.
Излиза, че много журналисти постъпиха с тези статии така, както те обикновено постъпват с всичко, свързано с Русия, пише авторът:
«Те мигновено кликват върху материала с мишката, копират и го разпространяват без ни най-малко наличие на критичен анализ».
И двете статии се позовават на анонимни източници и в тях не се прилагат никакви доказателства.
«Всяко официално изявление, че Русия и Путин стоят за какъвто и да било взлом, веднага се счита за истина».
Това, според Гринвалд, подтиква такива издания, като The Washington Post, да публикува подобни материали.
Във връзка с това Гринвалд задава въпроса: доколко подобни примери за лоша журналистика, защото впоследствие се оказва, че материалите се позовават на лъжливи твърдения, се различават от целенасочено изфабрикуваните статии?
От какво се ръководят журналистите, когато публикуват лъжливи, но гръмки материали за Русия: от политически мотиви, опитвайки се да съответстват на линията на Вашингтон и да представят Русия за враг, от желание да прелъстят аудиторията, която след победата на Тръмп жадува за истории за руска намеса, от стремеж да се превърнат в площадка за каквато и да е пропаганда, която да обслужи разузнаването, или от обикновена парична изгода?
Гринвалд отбелязва общата динамика, която е присъща на американските СМИ: те по-скоро ще демонизират новия чуждестранен враг, отколкото сдържано и със скептицизъм ще оценят истинската природа на опасността, както това стана през 2002 г.
Така се случва и сега по повод руската заплаха, когато най-различни издания, в това число Slate и The Guardian, публикуват непроверена информация, която се разпространява в интернет, а после я опровергават, но опровержението практически вече не достига до аудиторията.
Гринвалд се оплаква, че заради това, че той критикува голословните обвинения спрямо Русия за хакерските атаки в САЩ, самият той е станал обект на нападки: мигом го причислили към крайно десните, към привържениците на Тръмп и дори го обвинили, че е агент на Кремъл.
Авторът твърди, че подобен ажиотаж не е виждал през цялата си кариера, дори когато е публикувал сведения лично от Едуард Сноудън.
«Ето такъв климат успешно култивираха представителите на Демократическата партия — в него всеки, който се разминава с тяхното мнение или дори изразява скепсис по отношение на официалната линия спрямо Русия, се превръща в обект на координирана и мощна кампания за очерняне», — пише Гринвалд в The Intercept.
News Front ПП