Киевските чиновници и журналисти с радост обсъждат «декомунизацията» в страната.
Тези дни ръководителят на «института за национална памет» Владимир Вятрович отчете успехите, постигнати за една година от украинската власт в борбата със съветското наследство.
«Декомунизацията» в Украйна стартира през април 2015 г., когато украинският парламент прие съответните закони, но пикът на процеса настъпи през 2016 година.
По информация на «Корреспондент», за една година украинските власти са свалили 2389 паметници (от тях 1320 на Ленин), преименували са 987 градове, села и селца, а също — над 50 хиляди улици, булеварди, паркове, площади. Лидери в темповете на «декомунизацията» са Виницка, Харковска и Киевска области, в които са преименувани съответно 4882, 4116 и 3411 обекта.
Повече от ясно е, че самата идея за «декомунизация» на Украйна, която е налице след излизането от състава на СССР, е повече от абсурдна. А терминът «съветска окупация» е почти шизофрения. Защото УССР бе една от основателките на Съветския съюз, а редица родени в Украйна лидери дълги години бяха част от ръководството на СССР. Това първо.
Второ, във времената на «съветската окупация» републиката не измираше, както днес, а растеше с ударни темпове и развиваше достатъчно мощно своята икономика.
Когато през пролетта на 2015 г. в Украйна започнаха протести срещу «декомунизацията», насочена в това число и срещу героите от Втората световна война — лидерите на украинския режим уверяваха украинския народ, че паметта за събитията през 1941-1945 години няма да бъдат засегнати. Представителите на киевската власт заявиха тогава, че никой няма да «героизира» помагачите на нацистите. Тези обещания дори са официално фиксирани в законите, които формално осъждат нацизма наред с комунизма. Но много скоро обещанията да не се докосват героите от Втората световна война и да не се възхваляват колаборационистите бяха забравени.
Част от печалния списък на «декомунизацията» стана дори Маршалът на Съветския съюз, четирикратния Герой на Съветския Съюз Георгий Константинович Жуков.
Улиците и булевардите, носещи неговото име, са преименувани по цялата територия на Украйна.
Но най-мерзка е постъпката спрямо паметна на пълководеца в Одеса, където той през 1946-1948 г. ръководите военния окръг.
Нареченият в негова чест булевард понесе «гордо» името «Небесна сотня», а през август 2016 г. «активисти» разбиха мемориалната плоча, поставена на къщата, в която е живял маршалът на СССР.
«По време на Гражданската война в Русия Г. Жуков е участвал в потушаването на няколко селски въстания (1920-1922 гг.). Военен престъпник», — това се казва пояснението за причините за демонтажа.
На част от снимките виждате разрушения паметник на Маршал Жуков, а откраднатият му бюст е поставен в тоалетната…
News Front ПП
