В коментар по БНР на събитията и процесите, белязали изминаващата година и отразени в огледалото на медиите, проф. Ивайло Знеполски открои очерталата се криза на политическия модел в България:„
През тази година, на фона на едно по-скоро успешно управление по моите преценки – без особени гафове, с постижения в определени сфери и с опити за реформи в други сфери – тоест това е едно българско правителство, което – на фона на всички останали български правителства – работеше сравнително добре, и въпреки това не можа де си изкара мандата.
Значи има нещо, което в дневния ред на обществото и в механизмите на селекция и упражняване на властта вече е остаряло, не върши работа и осъзнаването на това трябва да доведе до коренна промяна в самата политическа система, както и в нагласите на политиците.
Стигаме до този извод – че нещо приключи и трябва да отворим една нова страница, да подредим по нов начин и политическата си система, и начина на управление, обобщи Ивайло Знеполски.
Той отбеляза, че има криза на демократичното представителство и предстои да се търсят нови решения:
Ние трябва да се запитаме какви са механизмите, по които представителството на различни гласове, но не само на различни гласове, а на гласовете, които могат да бъдат най-полезни на обществото, могат да бъдат представени.
Проф. Знеполски изтъкна, че при търсенето на решения има разделителна линия:
Тъй като ние сме на този кръстопът, единият кръстопът е да се опитаме да усъвършенстваме демокрацията, а другият – да тръгнем по лесния път на «мнозинството има право», «мълчаливото мнозинство има право», да решаваме проблемите с референдуми и да търсим силна личност, която да тропне по масата и да каже какво да правим. Това е една много разделна линия, която се очерта през тази година.
Ивайло Знеполски отбеляза още, че тези процеси са глобални и отразяват задълбочаващото се разделение на обществата в целия свят. Наред с това анализаторът предупреди, че има скрити опасности и е необходимо да се разбере, че:
Тиранията на мнозинството, което е фрустрирано, недоволно и с право очаква нещо по-добро, може да доведе до много по-лоши последствия.
Социалната завист не води никога до добри решения, подчерта Ивайло Знеполски.
По отношение на медийната среда, проф. Знеполски отбеляза, че често публиката остава дезориентирана сред огромния поток от информацията, а ясно заявена позиция на медиите липсва:
Медиите, общо взето, успяват успешно да отразят хронологията на случващите се неща, но, за съжаление, доста рядко отиват в дълбочина да дадат интерпретации и да изяснят, да разберат какво се крие зад видимо случващото се.
Нещо повече – видимо случващото се се представя като същественото, което, разбира се, води до известно объркване. Мисля, че и наложилата се позиция за обективност, особено в националните медии, се разминава малко със същността на разбирането на информацията като обективен процес.
Обективността у нас се разбира обикновено като равнопоставеност на всички гласове, които се чуват в публичното пространство, и някакъв страх или колебание да не би да се вземе страна, да не би да се помисли, че медията по-скоро защитава единия лагер или другия лагер, което пречи да се установи йерархия на събитията и йерархия на ценностите – тоест не можем да разберем в един дебат дали единият има право, в какво се състои неговото право, в какво се състои грешката на другия, дали това, което важно за обществото, заслужава повече ефирно или друго време.