Резултатите от «самоизвисяването» на Германия, според него, са впечатляващи: немската миграционна политика доведе в западна Европа до Брекзита и укрепи популистките движения. На свой ред, на изток — «което внушава не по-малко опасения» — се отвори нов фланг на и без това силната руска пропаганда, който фланг се разшири на Балканите и югоизточната част на Европа.
Турция и Русия са системна конкуренция на Европа в този регион, като превъзхождащи в нравствен план сили, алтернатива на декадентския загниващ Запад, който дори наричат «гейропа», подчертава авторът.
Както се казва в статията, за година Русия значително увеличи влиянието си в ЕС и страните, намиращи се в съседство с нея. Това ясно показва победата на проруските сили на неотдавнашните президентски избори в България и Молдова.
«Периферията на Европа е отслабена», пише австрийският професор.
Според него, символичното разделяне на континента на две части се е изострило през есента на 2015 г., когато едната страна особено явно започнала да лансира идеята за «космополитичния Запад», а другата предпочела «националистически затворения Изток».
През 2016 г. този разкол става още по-виден, твърди авторът.
Обществото се раздели дори вътре в самата Германия. Във Франция се забелязва обръщане към национално-консервативните позиции.
Нещо подобно може да се очаква и в Холандия. Швеция и Австрия се дистанцираха от Германия по отношение на миграционната политика.
Както пише Neue Zürcher Zeitung, днес имаме два конкуриращи се образа на източна Европа, «вътрешен и външен».
«Вътрешният Изток» включва в себе си страните от Прибалтика до Черно море, които бяха приети в ЕС в последните 12 години, пояснява авторът.
Населението на тези държави еднозначно се стреми към Запада, дори ако президентите и главите на правителството в Чехия или Унгария изразяват симпатии към Русия.
«При Външният Изток» е точно обратното — той е към руската сфера на влияние и исторически се намира в сложни отношения с «вътрешния Изток», се казва в статията.
След 1989 г. «вътрешният Изток» искаше и получи защита от НАТО, а в ЕС откри въплъщение на идеите за обединена Европа. Но последната в момента е подложена на заплаха, защото Русия все повече разширява своята сфера на влияние.
Ако се говори необмислено за «Запад» и «Изток», това означава да се вбива клин в европейското единство и да се отслабва ЕС, отбелязва проф. Шмит.
В неголемите държави на Балканите има борба за влияние между Турция и Русия, в същото време «ръката на Брюксел» става все по-слаба и по-слаба.
Според автора, водещите страни от ЕС трябва да се замислят над това, че най-много демонстранти със знамена на ЕС могат да се видят на киевския Майдан: в краищата най-добре си вижда какво трябва да представлява Европа, към която се стремят хората — демокрация и спазване на законите, силни институции и ясни гаранции за сигурност.
News Front ПП