Руски експерти за изявлението на Плевнелиев: «Антируската пропаганда стигна до откровен фарс»

Президентът на България Росен Плевнелиев обвини Русия в това, че тя чрез различни методи се опитва да дестабилизира ситуацията вътре в Европейския съюз.

 

В интервю за Frankfurter Allgemeinen Zeitung Плевнелиев се оплака, че Москва финансира антиевропейски партии и СМИ в България и други страни от ЕС, за да «подрони ЕС отвътре».

 

Русия, според българския лидер, както по време на СССР, си била поставила една цел: «отслабването на Европа и разпространяването на съмнения около ценностите на демокрацията и върховенството на закона». Затова европейското ръководство трябва да направи всичко, за да информира жителите на ЕС какво всъщност се случва и как работи «руската пропаганда».

 

Впрочем, от следващия месец Плевнелиев ще има по-малки възможности да се бори с «руската пропаганда». Неговите пълномощия на поста президент изтичат, защото през ноември победи издигнатият от социалистите бивш главнокомандващ националните ВВС генерал Румен Радев, когото някои западни СМИ наричат «проруски кандидат». Каква политика ще провежда Радев, ще покаже времето, но по време на предизборната кампания той действително беше за нормализиране на отношенията с Москва и въобще не говори, че Русия се опитва да разруши отвътре ЕС.

 

Отиващият си президент на България не е първият, който обвинява Русия в опити да се подрони благополучието и единството на ЕС. Но руското ръководство нееднократно посочва, че вътрешните дела на Европа не касаят Русия и тя не влияе върху тях. На неотдавнашната си пресконференция президентът на РФ Владимир Путин за пореден път подчерта, че Москва е заинтересована само от развитието на сътрудничеството с ЕС, а «вътрешното строителство на Европа — това не е наш въпрос».

 

Победата на Румен Раден на изборите, а също идването на власт на социалиста Игор Додон в Молдова, популярността на Франсоа Фийон във Франция, който е за нормализация на отношенията с РФ и дори до известна степен оставката на премиера на Италия Матео Ренци говорят за това, че  населението на Европа все по-малко възприема риториката за «лошата Русия», която се стреми да разруши ЕС отвътре.

 

Становище по въпроса от Вадим Трухачов, преподавател в катедрата по задгранично регионознание и външна политика:

 

  • Европейците вместо търсенето на външен враг трябва да започнат да търсят причината за проблемите в собствените си елити. Макар до пълната нормализация на отношенията с Русия все още да сме далеко.

 

Градусът на антируската риторика зависи от степента на изхабяването на един или друг политик и човек. В България, както видяхме, такава риторика вече не работи.

 

Едва ли населението на тази страна ще повярва, че Русия вдругиден без всякакви войнствени подбуди ще вземе и ще нападне България.

 

Избирателите не могат да бъдат излъгани. Степента на тяхната любов към Русия не бива да се преувеличава. Но когато същият този Плевнелиев, премиерът Борисов в оставка, а и други тамошни политици говорят подобни неща, това не намира отклик сред населението.

 

Колкото по-нататък отиват подобни политици, толкова повече възниква разрив между действителността и това, което говорят европейските политици и големите телевизии. А те разказват, че за всичко е виновна Русия и конкретно Владимир Путин. Проблемът е само в това, че Путин по никакъв начин не влияе върху живота на редовия европеец. Затова пък върху живота му влияят други неща.

 

Например, мигрантите и ръстът на престъпност, който е резултат от същите. Говоря дори не за терористични атаки, а за закононарушения под формата на малки кражби, нападения и напрежение.

 

Немците и шведите от джоба си трябва да измъкват пари и да хранят по-малко развитите държави от рода на Латвия, Литва, Румъния, Хърватия и други подобни. Разбираемо е, че това не им харесва.

 

Европа не е еднородна. Считам, че в Естония сред представителите на «титулната нация» антируската риторика работи. Тази риторика си остава популярна в Прибалтика, Полша и вероятно в Хърватия. Те имат достатъчно много предубеждения по отношение на Русия.

 

А в Западна Европа антируската риторика е все по-малко ефективна. По силата на това как властта демонстрира своята несъстоятелност в борбата с миграционната криза, разговорите за това, че за всичко е виновна Русия, отстъпват на заден план.

 

За да се случи сериозен прелом в настроенията на управляващия елит в Европа по отношение на Русия, трябва да си иде цяло поколение политици, израснали в годините на «студената война». Сега на власт не са млади хора, които към момента на разпада на СССР са били на 30 и повече години, те вече не могат да се променят. Каквото са им набили тогава в главите, в това и вярват до днес. Трябва на власт да дойде новото поколение, което е израснало в други условия и се е сблъскало с други реалности.

 

Към подобен извод се придържа и кандидатът на историческите науки, завеждащ сектор към РАН Константин Воронов:
— Да се отговори на въпроса, доколко работи антиурската риторика в Европа, могат само опонентите на тези политици от страните на самите европейци. На всяка от тезите на българския президент има контрааргументи.
Не Русия подронва европейските ценности и електоралните правила, а самите европейски елити със своята политика разрушават идейно-политическата база, на която се държи ЕС. Това касае практически всеки аспект от тяхната дейност.
Вижте какво направиха с миграционната си политика, до какво доведе тяхната свобода на придвижването. Интеграционната политика просто не работи и се превръща в своята пряка противоположност. След разширяването и приема на нови членове инструментите на ЕС и институционалната политика станаха пародия на самите себе си.
Европейските избиратели виждат и говорят за това. Те гласуват и с ръцете, и с краката си срещу системните партии, които доведоха до това състояние на нещата. Неслучайно евроскептиците, популистите, които дават отговор на тези въпроси, набират все по-голяма популярност.
Не Русия доведе до възникването на явлението, което в западната политика вече наричат «тръмпизъм» и апотеоз на което стана победата на Тръмп в САЩ.
Хората подкрепят партии, които са за възраждане на националните сили, за връщане на производството и управлението на национална почва.
Това е в отговор на глобализацията и транснационалните корпорации, които се грижат само за своите интереси. Това движение набира все по-голяма сила.
Да, всички тези извънсистемни партии набират само 20-25 %. Но предстоящите в следващата година избори в Германия и Франция вече се характеризират с голямо напрежение и натиск на тези сили над европейския елит.
Една част от електората в европейските страни все още вярва в мантрите, че Русия е виновна за всичко.
По време на пресконференцията Путин добре каза, че такава риторика е признание, че европейските власти не се справят със своите преки задължения, че не могат да направят нищо съществено за решаването на проблемите на своите народи.

Картината не е еднозначна. Някои и до днес вярват във външния враг, в теорията на заговора.

 

Но в сравнение с това, което беше преди две години след евромайдана в Украйна, събитията в Крим и Донбас, настроенията в Европа рязко се промениха.

 

И колкото повече минава времето, те толкова повече ще се променят.

 

Истината ще си пробие път.

 

Обективните обстоятелства доказват, че курсът са изтласкване на Русия от Европа, за ограничаването и сдържането й е контрапродуктивен за самите европейски страни и народи.

News Front ПП