Тази седмица министрите на външните работи на Русия, Иран и Турция сключиха споразумение за това, че в Сирия не бива да се цели «военно решение», пише журналистът Томас Гучкер от Frankfurter Allgemeine Zeitung.
При това Турция седна на масата на преговорите, само защото «се е отказала от своите амбиции» в Сирия, счита авторът.
Дълго време Ердоган се стреми да се сближи с Путин: през юни той се извини за сваления руски самолет, а след опита да преврат в Турция обърна гръб на Запада и погледна към Русия, критикувайки «атлантиците».
Анкара прояви заинтересованост към руските системи за ПРО, а Москва на свой ред свали продуктовото ембарго и отново отвори вратата на руските туристи за Турция.
През октомври двете страни обявиха за работата над газопровода «Турски поток», а през ноември Ердоган заяви, че Турция не е длъжна да «се фиксира» в ЕС, а да си сътрудничи с Китай и Русия.
По такъв начин нещата за Путин вървят «по мед и масло», отбелязва Гучкер.
След «завоюването» на Крим, Русия отново стана хегемон в Черно море, а Турция — страж по пътя към Средиземно море.
Ако Москва успее да застави Анкара да излезе от НАТО, това ще означава голям успех, по-голям от този в Украйна и Сирия.
Това предизвиква «тревога» в Запада и НАТО.
«Ердоган едва ли ще прекъсне връзката си със Запада, но непредсказуемостта на този човек го прави опасен», — резюмира авторът от Frankfurter Allgmeine.
News Front ПП