Автор: Анатолий Васерман
Въобще няма нужда да прогнозирам събитията в Украйна за дълъг период от време. Защото дори сега е повече от очевидно, че към средата на 2017 г. Северна Америка и Западна Европа ще спрат подкрепата си за киевските терористи.
Не само финансовата подкрепа.
Най-вече идеологическата.
Що се отнася до финансовата подкрепа, то всички, които са имали нещастието да получат помощ от Запада, тя в края на краищата се превръща в големи икономически загуби.
Да кажем Руската Федерация за всеки долар, получен от Запада (под формата на кредити или инвестиции) е докарала печалба на Запада, според различни оценки, от 5 до 15 долара.
В Украйна ситуацията е дори по-лоша, защото има по-малка стабилност на икономиката и политиката…Никой няма основания да оставя парите си в Украйна.
Но преди всичко става дума за политическата подкрепа. Настоящото ръководство на Германия и Франция старателно отказват да повярват, че киевските терористи нарушават Минските споразумения, продиктувани на тези терористи от самите ръководители на Франция и Германия.
Но тези, които ще победят на изборите през 2017 г., няма да са заинтересовани от това да прикриват грешките на предшествениците си. Те в прав текст ще заявят, че киевските терористи не изпълняват обещанията си. Затова каквито и да са действия, насочени към това настоящата власт да бъде принудена да изпълни минските съглашения, са оправдани.
Болшинството от населението на Украйна са руснаци.
Отчитайки този факт е ясно, че след като терористите се лишат от външна подкрепа, руското болшинство от гражданите в Украйна така или иначе ще се избави от тях. Целият ход на историята на Юго-Западна Рус напълно еднозначно доказва, че идеята да се отдели Украйна от Русия е опасна, най-вече за самата Украйна.
Допускам, че «руското болшинство» ще затвори въпроса за независимостта веднъж и завинаги, връщайки Украйна в състава на Русия.
Както показа опитът на Крим, това може да се организира за броени седмици. Достатъчно е да се проведе референдум, неговият резултат е напълно предсказуем. Затова твърдя, че проектът «Украйна» ще бъде закрит още през 2018 г.
Между другото, този проект е започнат още през 1864 г., т.е. по световните стандарти той се задържа достатъчно дълго.
Намерете в интернет статията за «Калинка, Валериан». Валериан Анджеевич Калинка — полски политик, историк, към края на живота си дори е свещеник, католик-йезуит.
Точно той през 1864 г. провъзгласява: щом не можем да придобием руските земи, някога принадлежащи на Полша, тогава те трябва да престанат да бъдат руски.
От това изявление тръгва историята на Украйна.
При това, превръщането на руснаците в антируснаци е най-подробно документирано.
Например, разработването на новия език на базата на южноруските диалекти. С това се занимавали група литератори и лингвисти.
Резултатите им били различни. Затова те полемизирали ожесточено помежду си. В тяхната кореспонденция и в публикациите им по въпроса може да се проследи създаването на новия украински език.
А ето и прословутия цитат, споменат по-горе.
«Как нам защитить себя? чем?! Силы нет, о праве никто не вспоминает, а хваленая западная христианская цивилизация сама отступает и отрешается… Быть может, в отдельности этого русского (малорусского) народа. Поляком он не будет, но неужели он должен быть Москалем?! Сознание и желание национальной самостоятельности, которыми русины начинают проникаться, недостаточны для того, чтобы предохранить их от поглощения Россией… Пускай Русь останется собой и пусть с иным обрядом, но будет католической — тогда она и Россией никогда не будет и вернется к единению с Польшей. Тогда возвратится Россия в свои природные границы — и при Днепре, Доне и Черном море будет что-то иное… А если бы — пусть самое горшее — это и не сбылось, то лучше [Малая] Русь самостоятельная, нежели Русь российская. Если Грыць не может быть моим, то да не будет он ни моим, ни твоим! Вот общий взгляд, исторический и политический, на всю Русь!»
— Stanislaw Tarnowski, hrabia, «Ksiadz Waleryan Kalinka», W Krakowie, 1887, стр. 167-170
News Front ПП