Водещият научен сътрудник от Института за проблемите на международната сигурност към РАН Алексей Фененко:
- САЩ продължават да запазват пълното превъзходство над флотовете на другите страни, но те се вълнуват от няколко въпроса.
Първо, стратегията на блокировката — A2/AD.
Работата е в това, че потенциалните противници на САЩ, без да имат възможност да си съперничат с тях в просторите на Световния океан и в отделни негови райони, си гарантират господството в собствените си крайбрежни зони с помощта на подводници, ракети, противокорабна авиация, ПВО системи. Такива зони се наричат пространства с ограничен достъп и маневри.
Т.е. Щатите се вълнуват от това, че Русия и Китай с помощта на своите развити крайбрежни военно-морски флотове могат да блокират техния достъп до определени райони и да покажат, че американската хегемония в морето е ограничена.
С това американците ще трябва да се примирят. А може и да се опитат да пробият блокадата с помощта на военни действия.
Второ, американците се тревожат и то това, че противниците им могат ефективно да се противопоставят на техния натиск в крайбрежните райони в същото време, дощато флотът на САЩ е разпилян по Световния океан.
Може да се формира групировка и тя да се изпрати в даден район, но няма никакви гаранции, че техните съперници в този момент няма да се активизират в оголеното направление.
Американците се връщат към типа войни, който бе възприет през 19 век и се нарича «морско разбойничество» (капери), която концепция се лансира от екс-адмирал Джеймс Ставридис.
Морските разбойници (капери) не са пирати, а частни лица, които действат срещу корабите на противника с разрешението на своето правителство.
Ударите по търговските кораби, които бяха по времето на Втората световна война — е точно такъв вариант на каперство. Между другото, това, което казва Ставридис като заплаха — е идеален вариант за заобикаляне на Лондонската декларация за правата в морската война от 1909 г. Само с поправката, че Ислямска държава практически няма кораби, а сомалийските пирати не са толкова активни, както в миналото.
(Концепцията на адмирал Джеймс Ставридис можеш да прочетеш так в този сайт в раздел «Статии» от същия ден, бел.ред.)
Американците се страхуват от новата епоха в морското дело. Първата беше — от 17 до началото на 19 век, когато англичаните се бореха за своята морска хегемония с Франция и Испания, втората — границата между 19 и 20 в., когато Британия хвърли предизвикателство едновременно на САЩ, Германия и Япония. А сега американците се страхуват от третата епоха в маринизма.
Ако допуснем, че в рамките на някаква прокси-война бъдат минирани морските проливи и избухне танкер, то след цялата шумотевица това ще доведе само до засилване на корабната групировка в този район.
Например, през 1984 г. за разминирането на Суецкия канал и Червено море е създаден специален международен координационен комитет, в който влизат и представители на СССР.
В резултат в района на провеждането на операцията имало 26 миночистаци от шест различни страни, в това число три съветски противоминни кораба, които работели в Баб ел Мандеския пролив и в района на пристанище Аден.
Не ми харесва терминът «хибридни войни». Според мен това е мракобесие, защото всички войни в историята на човечеството са били хибридни.
Например, по време на двете световни войни немците широко използват спомагателни крайцери — т.е. транспортни морски съдове, въоръжени до нивото на крайцери, при това оръжието било замаскирано.
Или «Тигрите по време на освобождението на Тамил Илам задействали собствен флот, състоящ се малки по размер скоростни катери, които достатъчно успешно се борили с официалните военно-морски сили на Шри Ланка. Да не говорим за пиратите, които са съществували в цялата човешка история, дори в наши дни.
Следователно, т.нар. «хибридните морски войни» са добре известни.
Друг въпрос е, че се усъвършенстват методите за водене на бойни действия, защото се усъвършенства самото оръжие.
News Front ПП