Сирия — разделена на зони на влияние?

Началникът на главното оперативно управление към Генералния щаб на Русия генерал-лейтенант Сергей Рудской съобщи на 16 декември за завършването на операцията по освобождението на Алепо от терористи.

 

Според Рудской, за около денонощие е била проведена операция по «извеждането от източните части на град Алепо на въоръжените банди и членовете на техните семейства». Автобусите и колите на «Бърза помощ» са извозили 9560 човека — бойци и техните семейства.

 

Освобождаването на Алепо създава всички условия за мирното регулиране на конфликта в Сирия, отбеляза Рудской.

 

Той уточни, че над 3 400 бойци от «умерената опозиция» са прекратили съпротивата си, амнистирани са 3056 от тях.

 

 

 

За мирното регулиране след завършването на боевете в Алепо говори и президентът Владимир Путин по време на пресконференцията след преговорите с премиера на Япония Синдзо Абе.

 

Путин отбеляза, че «въпросът с Палмира е чисто символичен, а що се отнася до военно-политическото значение, то в този смисъл Алепо е значително по-важна тема».

 

Според Путин, по време на неговия последен телефонен разговор с президента на Турция Реджеп Ердоган е била постигната договореност да се предложи на всички страни от конфликта в Сирия провеждането на нов етап от преговорите в казахстанската Астана.

 

Путин заяви още, че се надява в следващия етап от нормализацията на ситуацията в Сирия след освобождението на Алепо напълно да се прекратят бойните действия.

 

«Много разчитам на това, че сирийската армия след успешните бойни действия в Алепо ще успее да се укрепи, а мирните граждани ще могат да се върнат към нормалния си живот. Вече няколко хиляди човека се върнаха по домовете си, дори в полуразрушените», констатира той.

 

 

«Договорихме се, че Турция ще окаже всяческо съдействие при извеждането на тези бойци, които ще са готови да положат оръжието си в Алепо, преди всичко, за да се запази животът на мирните граждани», — каза също президентът на Русия.

 

 

Ето какво мисли за ситуацията експертът по Близкия Изток, политологът Анатолий Несмеян (Ел Мюрид):

 

  • Така наречената умерена опозиция е в състояние на разпад и развал. Считам, че ще бъде направен опит окончателно те да бъдат разбити на две части — на «непримирими» и «съглашатели». След което ще се опитат да постигнат чрез «съглашателите» онова, което не успяха да постигнат в женевския процес. Проблемът е в това, че сред сирийските «опозиционери» почти няма политици. Има полеви командири, настроени за продължаване на бойните действия, докато има дори малка възможност за това. А политиците са настроени за приключване на военната фаза и преминаване към дипломатическа. Но, повтарям, сред сирийските опозиционери няма политици. Има хора с непонятна степен на авторитарност, които общо взето не представляват нищо особено. На преговорите те могат да обещаят всичко, което им е угодно, но как ще се реализират тези обещания — не е известно.

 

  • Башар Асад обяви желанието си да върне под свой контрол цялата територия на Сирия. Сега, когато Алепо почти е завзето напълно, но отново е изгубена Палмира, ще може ли той да се съгласи на  някакви негласни споразумения за разделянето на Сиррия на сфери на влияние?

 

  • Асад е в сложна ситуацията. За неговата самостоятелност може да се говори с голяма степен на условност. Той няма мощна боеспособна армия, което се потвърди от падането на Палмира. Ресурсите за поддържането на държавната система са на ръба. Той практически зависи от това, което решат във Вашингтон, Брюксел и Москва. В този смисъл той много прилича на лидерите на донбаските републики.

 

  • Но ако Асад почти няма армия, кой освободи Алепо?

 

— Голяма част от участниците в бойните действия — това бяха ирански и афгански части. Процентът на правителствените войски на Сирия там не беше голям. Но боеспособна, добре управляема армия в Сирия практически няма. От 60 хиляди военнослужещи, които са в армията, над две трети са военни, които са били отдавна в армията. Тази част на армията на Асад се използва за патрул, защото мотивировката за война при тези войници не е голяма. В Палмира бяха точно такива момчета. В онзи момент терористите бяха по-малко, но голяма част от сирийските войници не започнаха бойни действия, а избягаха.

  • Ще бъде ли направен опит да се вземе Палмира отново?

 

 

  • Да, разбира се. Бойците в Палмира дойдоха не за завземане на територия, а за да заграбят складовете с оръжие. При това те толкова много оръжие заграбиха, че дори американците направиха изявление, че ще започнат да бомбардират Палмира, ако сирийците не ги изтласкат обратно. Сега ще се наложи да се създава сериозна групировка от около 10 хиляди човека и отново да се завзема града. За целта ще е необходим не по-малко от месец.

 

 Освен това, сега стои задачата да се установи сериозен контрол над Алепо. Не случайно постоянно възникват престрелки с излизащи от града бандитски части. Почти всички блокпостове около мегаполиса се контролират от иранците. Именно те решават кого да пуснат и кого не. Буквално днес бе прекъснато излизането на поредната група бойци от града. Крайно сложно е да се повлияе на иранците. Защото на Иран не му харесва, че решението за примирието в Алепо е взето без негово участие.

Иран се нуждае от гаранция, че Асад ще остане на власт. Защото той ще отстоява интересите на Иран в Сирия. Всеки друг президент напълно може да пренебрегне тези интереси. Относно останалото, иранците имат трезв поглед върху ситуацията. Още преди две години те предложиха план за фактическото разделяне на Сирия. Те предложиха да се оставят под контрола на Асад всички алавитски райони, а също районите, в които живеят други етнически и религиозни малцинства. А това са стратегическите важни райони, позволяващи да се контролира изходът към морето. Затова всеки, който ще контролира центъра на Сирия, ще трябва да се договаря с Асад.

  • Устройва ли това разделяне на Сирия Русия?

 

  • Ние явно ще трябва да се съгласим. Защото главната задача, която Асад постави пред своята армия още през 2012 г —  установяването на контрол над границите — не може да бъде решена. А без нейното решаване може да се воюва безкрайно. Защото терористите постоянно ще получават подкрепления извън граница. При това границата днес се контролира или от кюрдите, или от протурските бойци, както и от самата Турция. Опитът да се вземат под контрол тези участници ще означава начало на война вече с турците и кюрдите.

 

  • А каква е реакцията на Турция по отношение разделянето на Сирия на сфери на влияние?

 

  • Турция изпълни част от своите задачи — раздели два кюрдски анклава в северна Сирия. Сега тяхната задача е да разбият кюрдите на умерени, с които турската страна може да се договори, и на терористи, които трябва да бъдат унищожени. Както и преди Турция ще контролира буферната зона около границата си.

 

  • Т.е. Ердоган е доволен от ситуацията относно разделянето на Сирия на сфери на влияние?

 

 

 

 

  • Като цяло, да. Но в момента никой не знае какво да се прави с «Ислямска държава». С нея е крайно трудно да се воюва. Днес това е фактически цяла армия от спецназ, която категорично не иска да воюва традиционно чрез фронтова линия на базата на общовойскови действия. Те провеждат партизанска война. За разлика от класическите партизански войни за тях не е толкова важна подкрепата на местното население. Това е такава номадска армия, която в голяма степен си е самодостатъчна.

В същата тази Палмира например те завзеха газовите местонаходища, редом до които има малки заводи за пълнене на бутилки газ. Те разграбиха заводите, а газовите бутилки сега ще ги продадат или ще ги използват за свои нужди. В Сирия газта се продава точно така — само чрез газови бутилки.

 

На този етап иракската армия не може да воюва ефективно с идиловците. Силно се съмнявам, че това ще може да направи и армията на Асад.

 

По-вероятно в източната част на страната да остане «сива зона», неконтролирана от сирийското правителство.

Превод: Петя Паликрушева