Писмо-изповед от децата на соца
Беше страшна диктатура — бяхме гладни, голи, боси…
Ревяхме по цял ден, защото от Партията ни биеха…Като тъпани.
Бяхме неграмотни, защото Партията настояваше да сме тъпи, по-тъпи, най-тъпи…
Не участвахме в нито един кръжок, защото Партията се нуждаеше от болтчета и винтчета, а не от всестранноразвитници някакви…
Не свирехме на нито един инструмент, дори не можехме да пеем, защото Партията имаше нужда от роби и не подкрепяше таланти…
Дори не си играехме, защото нямахме време за игри — бяхме денонощни зубъри на тезисите на Партията…
Хич не бяхме дори патриоти — направо мразехме Родината си, защото се усетихме, че хан Аспарух, цар Калоян, Симеон Велики, Ботев, Левски, Хаджи Димитър, Яне
Сандански, Гео Милев, Вапцаров, Смирненски…фигурират само формално в учебниците, а Партията ни караше да прескачаме уроците за тях…
Насила и под строй ни водеха на ученически лагери — и там ни държаха гладни, жадни, нямахме спасители, а онези жандари по физкултура с една свирка ни обръщаха през 5 минути по корем и после по гръб, за да не изгорим на слънцето — изедници…
Дори вкъщи беше като в зандан — родителите ни бяха отрепки от ДС и денонощно пишеха доноси против нас, децата им…
Е, и ние бяхме доносници от ДС — хвърчаха милиони доноси от тетрадките ни с квадратчета по математика…
Накратко повторено — беше страховита диктатура.
Бяхме гладни, жадни, голи, боси, тъпи и прости, неталантливи, доносници…
А, забравих, че ни водеха на Военно обучение — готвеха ни за убийци и пиячи на кръв…
И на всичкото отгоре ни караха да пеем само една песен — «Зайченцето бяло цял ден си играло в близката горичка със една сърничка…» Всички други песни бяха забранени.
Така соцът ни осакати. Превърна ни в получовеци, полукръвопийци…
Блазе на тези, които са деца при капитализма!
Зловеща ирония с автор Движение «Че Гевара»