Феодализмът в 21 век
През септември 2015 г. появата на руските военни в Сирия предизвика сред привържениците на президента Асад бурна еуфория.
Руснаците пристигнаха тъкмо навреме.
Сирийската арабска армия през 2015 г. представляваше скръбно зрелище — изчерпани боеприпаси, липса на резервни части, потрошена техника…
От танковите армади, които бяха налице преди гражданската война, бяха останали само спомени.
Територията на страната беше като парчета баница — нарязана на анклави с метежници, от изток настъпваше чудовището ИД. Но главната беда си оставаше постепенното разложение в армията на Сирия. Тя почти бе започнала да се разпада — липсваха каквито и да било материали и въоръжение…
Доставката на техника, боеприпаси и резервни части позволи ситуацията да се стабилизира, да се среже въжето, което бе стегнало врата на държавата.
Контранастъплението на сирийците започна през есента на 2015 г.. То бе неочаквано за противника и дори за целия свят. Но когато бе извоювана първата победа, пред руските съветници проблесна съвсем не приятна картина.
За годините на войната сирийската армия не просто бе понесла загуби — тя тежко и системно бе деградирала. Проблемите й се оказаха по-тежки от очакваното, трудностите се кореняха в довоенната история на републиката.
Работата бе в това, че сирийската войска бе създадена на териториален принцип. Дивизиите се разполагаха в определена зона, при това военното командване получаваше в ръцете си фактически генерал-губернаторство, включващо освен собствени въоръжени сили и част от гражданската инфраструктура. Военното командване се ползваше с висока степен на автономност.
Във въоръжените сили имаше рудименти на феодализма. Когато започна гражданската война, ситуацията се затегна още повече. Част от войниците и офицерите от войската отиде в редиците на метежниците. Формираните на места отряди за самоотбрана и опълчение не искаха да действат извън пределите на родния си край. Много командири бяха започнали да възприемат своите части като собствени баронски дружинки. Всичко това се отразяваше катастрофално върху управлението, дисциплината, координацията на действията и прочие.
Централното командваме бе условно: имаше много малко части, на които можеше да се даде заповед и да се очаква, че поне ще се опитат да я изпълнят. Ще се опитат.
Вътрешнополитическите проблеми по изключително сериозен начин влияеха върху хода на бойните действия. Командирите на републиканската гвардия не се погаждаха с лидерите от централна Сирия, те на свой ред имаха конфликт с алавитите от крайморските райони, всичко това се усложняваше от търкания между съюзниците — от «Хизбулла» до иранците
Почти никой не желаеше да воюва и предпочиташе да си стои зад линията на фронта. Това, че руските дипломати и военните съветници въобще успяха да създадат единен фронт от цялата тази салата, само по себе си е изключително постижение.
На някои полеви командири се наложи да им се разяснява що е то дисциплина, при това с желязна ръка.
Армията бе понесла огромни загуби.
Не стигаше въоръжение. Армията към 2015 г. бе напълно лишена от кадрови военни специалисти.
Квалифицирани сапьори, артилеристи, коректировщици, медицинска служба — армията катастрофално нямаше всичко това. Почти ги няма и до днес. И до днес почти няма хора, които са способни на нещо по-сложно от стрелба от картечница денем. Като изключим ВВС.
Виждайки ситуацията в армията отвътре, руснаците първо се хванаха за главата, а после запретнаха ръкави и се заеха с отстраняването на недостатъците….
Паралелно с вече създадената армейска организация в Сирия започнаха да се създават мобилни и мощно подготвени съединения. Този процес започна още преди активната фаза на руската операция. Така се появиха знаменитите «Сили на тигъра», «Соколите на пустинята» и редица по-малко популярни групи за бързо реагиране.
Част от тези групи са като частни армии, същите тези «Соколи» се ръководят и финансират от военен в оставка от сирийската армия и същевременно нефтен бизнесмен Мохамед Джабер. Но фактите са такива — Соколите са мобилен ударен юмрук.
Друга насока в работата бе подобряване качествата на регулярната армия. Нямаше специалисти дори с минимални умения на сапьори.
Финалният щурм към Алепо тази година се случи след масовия випуск от училищата на новото поколение сирийски офицери, подготвени вече с участието на Русия.
Съдейки по резултатите от настъплението, изпитът на тези млади лейтенанти е бил издържан успешно от тях.
Независимо от това, да се стегне цялата армия на Сирия за толкова кратко време — това бе практически невъзможно. Затова в момента войската на Асад е сбор от добри ударни части и многобройни военни части със съмнителна, а понякога и с просто нулева бойна способност.
(край на първа част)
News Front ПП