Човек не може да живее в лъжа, ако иска да се въздигне

Като прочетох писмото на Доган (което вече предизвиква писъци из психодясното пространство) се сетих за една мисъл на Достоевски от «Бесове».

 

Тя е твърде легендарна и банализирана от постоянно използване, но все пак продължава да е проникновена:

 

«Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив».

 

Ще се опитам да трансформирам това на политически език — едно общество може да живее дълго в лъжа, защото не се намира никой, който да каже истината.

 
За втора поредна Коледа Доган поднася философски дар на фейсбук-обществото, което още не е успяло да смели Теорията за Морфичния Резонанс и вече трябва да си блъска главата в идеята за Русия като Алтернатива.

 

А между двете послания има неразривна нишка.

 
В края на 2015 година пред актива на ДПС Доган обяви:

 

«Утвърждаването на Русия е необратим процес, който искам да наблюдавате. Русия ще направи всичко възможно тази линия да продължи и, ако е необходимо, дори силово…».

 

В този контекст той постави въпроса НАТО адекватна система за отбрана ли е и посъветва хората си да не се държат като «блуждаещи политически клишета».

 
Прочетох старата реч на Доган в новия световен контекст — Брекзит, Тръмп, все събития, които в края на 2015 година изглеждаха невъзможни, абсурдни и шантави.

 

Днес обаче имаме свят в който новоизбраният президент на САЩ изпитва съмнения към НАТО, а пък Русия не само не затъна в сирийските пясъци, но и успешно помага на правителството да изстиска «умерения» джихадизъм от Алепо.

 

Тоест Доган доказа качества на аналитик.

 

После прочетох отново писмото му. Има ли друг политик у нас, който има смелостта да каже това, което много българи виждат — че еднополюсния свят вече се е разпаднал и Русия предлага алтернатива.

 

И тук няма никакво значение виденията на местната митодиандреевщина, която е заключена в ужаса на дребното си битие, тук значение има това една истина да бъде казана на глас.

 

При това не е необходимо да й се дава оценка.

 

Някои може да я приемат с аплодисменти, други с ужас, но големият урок, който руската литература даде на света и продължава да дава е, че човек не може да живее в лъжа, ако иска да се въздигне.

 

Аз така тълкувам думите на Доган. Те ми харесват.
Изпитвам съмнения към политика Доган, но анализаторът си го бива.

Александър Симов